Откакто бе получила писмото с предложението за продажба на Далраднор Лодж, почти не бе спала. Беше се заклела никога да не се връща там без Дезмънд. Звучеше логично да се постарае да осигури подслон тук на своите животни, но хората от фонда знаеха, че договорът за наем на фермата изтича. Беше само въпрос на време положението да се промени.
Продажбата щеше да реши всичките им проблеми. И все пак... Но не, сега не беше моментът да се тревожи за бъдещето.
Само едно нещо липсваше. Кали огледа лицата на хората в търсене на някого и накрая забеляза висок млад мъж, покрит със снежинки, да се промъква през вратата, без да откъсва очи от Мелиса. „Изглежда обещаващо“, усмихна се доволно Кали. Поканата в последната минута, която бе помолила Вера да отправи, явно бе свършила работа... Всеки заслужава втори шанс в живота. Само ако можеше да бъде сигурна, че решенията, които ще вземе оттук нататък, ще са правилни както за доброто на убежището, така и на всички, които обича...
16 Сбирка народни песни от Оверн, Франция, аранжирани за сопрано и оркестър от Жозеф Кантелуб в началото на ХХ век.- Текстовете са на окситански. - б. пр.
Епилог
Кали седеше сред розите в градината на Далраднор Лодж. Носът й вече усещаше по-слабо аромата, но цветчетата още я изпълваха с гордост: Boule de neige и Albertine се виеха по стената до лавандулата, Madame Alfred Carriere1 се увиваше като дъга над портата. Всичките й „момичета“ се справяха добре.
Тук Каролайн се чувстваше по-близо до Фийби, до Артър и Дезмънд. Всички детски спомени я чакаха на това място. Никога не се връщай назад, казват хората, но понякога трябва да го направиш, за да погледнеш с по-стари, по-мъдри очи цикъла на живота. Дезмънд не бе забравил уханието на розите и песента, която тя му бе пяла. Артър бе намирал утеха в спомена за тази къща в тясната си землянка. Тя не бе могла да върне сина си в своя живот, но бе получила следващия най-добър подарък - неговата дъщеря.
Долетяха от Лондон след последния концерт на Мел. Наложи се малко да убеждават Кали да отиде при Мел и Марк за лятната ваканция, но тя дължеше това посещение на всички, за да благодари на хората от селото, които бяха помогнали на внучката й. А имаше и още един мотив, за да се завърне.
Как бе помислила дори да продаде Далраднор на непознати? Той не беше неин, за да го дава на някого. Трябваше да го задържи временно, за да се ползва впоследствие от други. Огледа старите конюшни с интерес, а после и околните полета, които бяха идеални за нейните любими пациенти. „Котслоу“ щеше да продължи да съществува, но на друго място. Имаше стаи за младежите, множество допълнителни постройки, и то без хазяин, който да им диша във врата. Всичко можеше да се планира за бъдещето. Марк Пенроуз щеше да уреди това за нея.
Някога тя бе щастлива и в безопасност тук, спокойна и умиротворена - както се чувстваше и сега. Артър Сетън-Рос бе предусетил това, когато бе дал имението на Фийби. Сега то щеше да бъде убежище за уморените, наранените и страдалците - и хора, и животни.
„Прибрах се у дома и ще остана тук до края на отредените ми на този свят дни, усмихна се тя. Все още има време“, помисли си с надежда Кали. Искаше да помогне за пренасянето на приюта „Котслоу“ и в мига, в който стъпи отново в това благословено пространство, решението й бе незабавно.
Някога в Кайро Феран я бе утешил със старата поговорка, че грешките ни са перли, които трябва да ценим. Перлите в живота на Кали бяха много, но златокосото момиче, което тичаше сега по пътеката, за да я посрещне, ги бе нанизало в безценен накит.
1 Имена на видове розови храсти. - б. пр.
Благодарности
Дължа огромна благодарност на агента ми Джудит Мърдок и на редакторите ми Джесика Лийк и Ивон Холанд, без чиято пряка подкрепа и сътрудничество тази книга може би нямаше да бъде издадена. Те ми помогнаха, когато внезапно се разболях, и добавиха финалните щрихи в текста по време на редакторския процес. Много съм ви признателна.
Героите ми са измислени персонажи, но ме вдъхнови животът на Айлийн Ниърн -специален агент, член на френската част от Управлението за специални операции, както и разказите за нейното бягство от женския концентрационен лагер „Равенсбрюк“. Това ми даде рамката на историята и се опитах да постигна същия ефект и в образа на моята героиня.