Къщата в Далраднор щеше да остане място за техните почивки, въпреки че Каролайн щеше да идва в Лондон за дългите си ваканции. Това беше най-добрият начин да я превърне в млада дама, да забрави рошавата мъжкарана, която бе в момента. С течение на времето тя щеше да се научи да приема промените, без да се противи.
Скъпи мисис Айбел, Там и Кълен,
Прекосих морето и не ми стана лошо. Отидохме в Париж и разгледах много картини, качихме се и на Айфеловата кула. Пием горещ шоколад за закуска и няма никаква каша или ронливи зърнени закуски с конфитюр. Видях истински замъци, като от книгите с картинки, но сега сме вече близо до Ница. Много е горещо и слънчево и морето е синьо като на картина. Любимият ми сладолед е зеленият, поръсен с шоколадови пръчици отгоре. Надявам се, че на Кълен му липсвам.
С обич,
Кали
15 Емили Дейвисън (1872-1913) - британска суфражетка, загинала след като по време на конните надбягвания в Дерби изтичала пред кон и няколко дни по-късно починала от нараняванията си. - б. пр.
16 Лесли Хенсън (1891-1957) - британски комик, актьор, продуцент и режисьор. Първоначално работи в немите филми и в Едуардовата музикална комедия. - б. пр.
17 Монс - град в Белгия; Марна - река в Белгия. През Първата световна война, 1914 г, тук се провеждат големи битки между германските и англо-френските войски. - б. пр.
5
Морето бе искрящо, пейзажът красив - палмови дървета се привеждаха и олюляваха като ветрила. На хълмовете, разположени срещу залива, бяха накацали вили със скосени червени керемидени покриви във всички цветове, които човек можеше да види в буркан със захаросани бадеми: розово, тюркоазено, златисто и кайсиево. Тяхната вила имаше градина с люлка и малко басейнче. Леля Мейси водеше приятели, които оставаха за известно време, разхождаха се с Кали по плажа и й купуваха сладолед. Всички се качваха в една кола до лавандуловите полета над Грас, където ароматът бе толкова силен, че Кали кихаше. Обикаляха из пазарите в Кан, докосваха странни плодове, зеленчуци и стръкове с подправки във всички цветове на дъгата. Кали купи дантелено шалче за Марта и поръсени с шоколад орехи за мисис Айбел.
Понякога й беше ужасно мъчно за Далраднор, но потискаше копнежа си, защото знаеше, че скоро ще се върне и ще има толкова много неща за разказване. Всичко бе различно във Франция: миризмите по улиците, къщите, храната, езикът. Момичетата вървяха със слънчобрани, за да прикриват лицата си, децата носеха хубави рокли и шапки в тон. Тя плуваше в морето с нов памучен бански костюм на точки, не с плетения тъмносин костюм, който бе донесла от къщи и който се отпусна след първото намокряне и простиране. Леля Фий й купи ветрило с дантела по краищата и сламена шапка и я караше да си поспива следобед, когато на нея й се искаше да играе навън. Имаше официална рокля с красива ниска талия и шарф и трябваше да ги носи, когато вечеряха в ресторанти със сервитьори, които се отнасяха с нея като с възрастен човек и й сервираха вода в чаша за вино.
Чичо Били Демейн дойде с Лайл, който бе филмов актьор, и Кали получи автограф. Язди магарета, вози се във файтон с уморени понита по крайбрежната улица. Всичко беше забавно, но се зарадва, когато дойде време да си съберат багажа и да се запътят на север. Тя изпращаше картички на близнаците и на Марта в Брюж. Щяха да я вземат по пътя на връщане и Кали се надяваше, че тя също е изкарала чудесна ваканция.
Пътуването с влак на север отне цяла вечност и те се отбиха от Париж, за да посетят място, наречено Албер. Не можеше да е по-различно от Ница или Париж. След като излязоха от гарата, Кали с изненада видя, че всички сгради наоколо са разрушени, а дърветата -изпочупени, покрай пътищата имаше изровени канавки. В полето бе издигната ограда и зад нея се виждаха редици малки бели кръстове, стотици. Това са гробовете на войниците, паднали в Голямата световна война, обясни й леля Фий, и Кали се натъжи, че тези мъже бяха останали тук, толкова далеч от дома. Но поне не бяха сами.
После, след като леля Фий се оглежда известно време, взеха такси до малко селце, където на площада тя извади снимка на паметник и я показа на събралите се там старци. Попита ги на своята смесица от английски и френски дали знаят къде се намира това място. Старците дръпнаха от лулите си и поклатиха глави, без да разбират думите й, така че Кали също помогна, доколкото можеше. Някой посочи къщата на свещеника и, за щастие, той говореше достатъчно английски, за да им покаже къде да намерят паметника - близо до място, наречено Жинши. И така, те отново потеглиха с таксито по междуселските пътища.