- Трябва да си купим дантела и шоколадови бонбони, за да си ги занесем вкъщи с нас -усмихна се леля Фий, докато гледаха купувачите, които минаваха покрай тях. - После може да вземем файтон и да обиколим канала и хубавите тухлени улици.
- Може ли първо да отидем при Марта? Тя ще знае най-добрите места и ще ни разведе наоколо.
- Тя е на работа.
Кали беше озадачена. Как би могла да е на работа, когато се връщаше у дома? По-добре да не казва нищо, защото леля Фий бе много раздразнителна след посещението на паметника и винаги бързаше за някъде.
Откриха дългата улица, пълна с магазини и високи къщи. Попитаха в един малък цветарски магазин за семейство Ван Хуг и жената посочи нагоре по улицата. Почукаха на вратата, но не им отвориха, така че се разходиха из града, възхищавайки се на катедралата и Бърг скуеър, на старомодните магазини, пълни със сложни дантелени покривки и якички, после стояха на мостовете на канала и гледаха минаващите отдолу шлепове. Избраха подаръци и намериха чист хотел. Време беше да намерят място, където да хапнат, а и Кали бе уморена.
- Не можем ли да проверим отново в къщата на Марта?
- Не се разстройвай, ако не намерим сега Марта. Късно е. Ще се отбием при тях на сутринта, преди да тръгнем.
Кали отново се изненада. Леля Фий не беше ли изпратила картичка на Ван Хуг, за да ги предупреди кога ще дойдат?
На сутринта след закуска отново отидоха до къщата и една жена им отвори вратата. Не се усмихваше.
- Значи дойдохте. Чух, че са ни търсили чужденци. Марта е на работа. Тя остава в къщата на доктора. Препоръките, които й дадохте, бяха отлични.
В гласа имаше студенина, когато говореше на леля Фий, но после видя, че Кали изглежда унила.
- По-добре влезте.
Английският й беше добър. Кали беше объркана. Препоръки се дават, когато прислужниците напускат работата си. Защо Марта бе имала нужда от препоръки?
- Мога ли да отида и да я видя? - попита тя на фламандски. Мадам Ван Хуг изглеждаше изненадана.
- Не, скъпа, не и когато е на работа, но тя ми даде писмо, в случай че се отбиеш. Говориш много добре, Кали - усмихна й се тя, подавайки й бележка в плик.
Кали се втренчи в леля си.
- Марта няма ли да се върне с нас?
За един дълъг миг никой не каза нищо. Двете жени се спогледаха, след това погледнаха Кали.
- Тя не знае ли? - попита мадам Ван Хуг и скръсти неодобрително ръце на гърдите си.
- Не, не исках да й развалям ваканцията. Ще й обясня по-късно. Тя е толкова привързана...
- Мога да ви предложа чаша чай - каза много учтиво майката на Марта, но очите й бяха гневни. Обърна се към Кали и се усмихна. - Винаги си добре дошла тук, Кали. Марта много съжалява, че не е успяла да се сбогува с теб. Ти много й липсваш
Говореше на фламандски, знаейки, че леля Фий няма да я разбере.
- Мисля, че е по-добре да си вървим. Благодаря, че ни приехте. Надявам се, ще се съгласите, че беше време Марта да се върне у дома, при семейството си.
- Тя би трябвало сама да реши кога е настъпил точният момент за това, мис Фей. Изборът на време е от значение.
Атмосферата беше неловка, докато леля Фий избутваше Кали през вратата. Лицето й пламна, когато Кали започна да плаче.
- Стига, не прави сцени на улицата.
Кали бе твърде шокирана, за да направи каквото и да било, но вървеше по улицата като замаяна и преглъщаше сълзите си. Марта я бе напуснала, бе отишла на друга работа, без да й каже, без да се сбогува с нея. Паникьоса се. Кой щеше да се грижи сега за нея?
- Не бъди тъжна. Ще отидем за сладолед.
- Не искам сладолед. Повръща ми се - изскимтя Кали. Знаеше, че не е учтиво да вие на улицата, но не можеше да сдържи разочарованието си.
По-късно седяха във влака, който тракаше по обратния път към Франция. Кали гледаше към равните полета и дигите, втренчена в ширналото се синьо небе, напълно смазана и объркана. Защо Фий си бе направила труда да я заведе в Брюж, когато знаеше, че Марта няма да се върне? По-лошото бе, че Марта също го бе знаела. Бяха пазили всичко в тайна от нея и това я караше да се чувства малка и глупава. Изобщо не разбираше възрастните. Ядосано извърна тялото си настрани от леля Фий. Личеше, че леля й се чувства неудобно, насилваше се да се усмихне и й предлагаше бонбони.
- Трябва да разбереш, че си твърде голяма за бавачка. Марта искаше да се върне при семейството си...
- Никога не ми е казвала...