- Възрастните не са длъжни да разказват всичките си планове на децата. Освен това ще имаш ново училище, в което ще живееш, ще си играеш с много нови приятели.
Ето как Каролайн откри, че е записана в училището „Сейнт Маргаретс гърлс“ на шотландското Източно крайбрежие. Вече нямаше да живее в Далраднор, освен по празниците. Този втори удар я остави за миг безмълвна.
- Но какво ще стане с Кълен и Хектор, понито ми? - попита тя накрая с треперещ глас.
- Ще се грижат добре за тях. Мисис Айбел ще държи нещата под око, а Там ще разхожда кучето.
Явно всичко бе планирано зад гърба й. Всички знаеха какво ще се случи и тя трябваше да остане в Лондон. Прилоша й.
- Искам да се прибера вкъщи, за да видя Кълен. Той ще си помисли, че повече не го искам -каза Кали и усети, че сълзите се стичат по бузите й
- Вече си голямо момиче. Ще обикнеш новото си училище. То е едно от най-добрите в Шотландия, с много игри и всевъзможни други неща.
Леля Фий се опита да я разведри, но Кали не искаше да чува нищо повече, дори думичка, от нея. Седя в салона на ферибота, докато корабът се клатушкаше на една страна, после на друга и на леля Фий й прилоша от морската болест. Кали се усмихна, доволна, че тя не се чувства добре и няма да й пречи поне за малко. Извади писмото на Марта. Не искаше да го споделя с никого. Бележката бе написана на фламандски.
Скъпа моя Кали,
Съжалявам, че не можах да се сбогувам с теб така, както ми се искаше. Обичах всеки миг от живота ни заедно, обожавах да те гледам как растеш. Сега си готова за големи приключения и мис Фей иска да тръгнеш на училище. Тя ме помоли да не говоря с теб, преди всички да се отправим на своето пътуване. Беше ми тъжно, че трябва да крия всичко това от теб. Ще ми липсваш, но аз винаги ще бъда твоя приятелка и ако искаш да ми пишеш, аз ще ти отговоря. Не бих взела доброволно това решение, но мис Фей каза, че е време да поемем по различни пътища.
Твоя любяща приятелка, Марта ван Хуг
Значи леля Фий бе накарала Марта да си тръгне. Защо, защо, защо? За пръв път в живота си Кали не вярваше на леля си. В действителност я мразеше и никога нямаше да й проговори отново. Отпусна се на стола, опитвайки се да не плаче. Не беше честно леля Фий да е единственият роднина, който й бе останал на света, и точно тя да се грижи за нея. Знаеше дълбоко в себе си, че ще трябва да направи това, което леля й иска, но мисълта, че ще живее месеци наред с купища момичета, които не познава, далеч от любимите си домашни питомци, я изпълваше с ужас.
Фийби повърна в тоалетната, имаше чувството, че ще умре. Дъщеря й седеше в салона и се цупеше сърдито в мрачно мълчание. „Тя ще ми благодари за това един ден“, опита се да се самоубеди Фийби. Отиването в Брюж беше грешка и може би трябваше да подготви момичето по-рано за промените, които предстояха, но стореното бе сторено, а и в края на краищата тя нямаше опит с млади момичета на тази възраст. Колкото по-скоро Каролайн научеше, че животът поднася изненади, толкова по-добре. А и не я изпращаше в „Дотбойс хол“19. „Сейнт Маргарет“ беше престижно, прогресивно и скъпо училище. Каролайн щеше да получи първокласно образование сред чист въздух и красива природа.
Училището бе алма матер на някои прочути жени лекари и учители, пионери в областта си. Каролайн бе късметлийка, че я бяха приели - Кити и нейната приятелка Кристъл Макмилан бяха позвънили тук-там и бяха казали по някоя добра дума. Самият сър Лайънел й бе написал, че не би могъл да избере по-добро място за толкова умно дете. Но когато се отправиха на север, Фий осъзна, че ваканцията е приключила зле, и то по нейна вина. Мадам Ван Хуг беше права. Да избереш правилното време, бе най-важно.
Пристигнаха в Далраднор уморени и изтощени. Каролайн се изстреля, за да види домашните си любимци, без да й благодари или да погледне назад. Дори да изпитваше притеснение за решенията си, Фийби не искаше да го показва пред персонала и се зае да организира всичко, за да се увери, че детето има нещата от дългия списък с униформи и екипировка. Снабди я с дебело зимно палто, с обичайния костюм от туид за църквата в неделя, с бельо и спортни облекла за всякакво време. След това мисис Айбел трябваше да постави инициалите й на всички дрехи. Старата дама се суетеше постоянно, но не каза нищо, докато не приготвиха багажа и куфара на Кали и го изпратиха към интерната по влака.
Фийби не виждаше Каролайн от сутрин до здрач през тези последни ароматни дни в края на лятото, когато градината бе пълна с бръмчащи из цветните лехи пчели, с миризмата на узрели ябълки и на къпинови храсти. Каменната къща се къпеше в златиста светлина, а водата в езерото образуваше малки вълнички, искрящи като диаманти. За пръв път бе видяла къщата в този вид, когато бе донесла новороденото бебе сред спокойствието на градината, тъгувайки, че Артър никога няма да го види. Сега бебето бе стройно момиче, цялото само крака и енергия. Как би могла да не възприема тази къща за свой дом?