Выбрать главу

След това, в деня на заминаването, Каролайн облече новата си тъмносиня униформа. Бе бледа и с изражение на жертва, готова да бъде изпратена на бесилката.

- Междусрочната ваканция ще дойде, преди да се усетиш. Винаги можеш да се върнеш тук и да си доведеш приятелка - каза мисис Айбел в опит да я утеши.

- Ще трябва да отида в Лондон при нея - тросна се Каролайн, взряна във Фийби.

- Това не е начинът да се говори за по-възрастните, млада госпожице. Нека да не си разменяме лоши думи преди заминаването ти. Ще си прекараш чудесно в твоето училище и ще пораснеш с петнадесет сантиметра.

Кали се втурна да прегърне икономката, като правеше храбри опити да не плаче.

- Ще ти пиша.

През целия път с автомобила до Арброат тя бе самото въплъщение на вежливостта с Фийби. Оставиха Там с колата пред портата и докато вървяха по алеята към високите сивокаменни сгради на построеното като замък училище, Кали бе впечатлена от красивата околност. Имаше родители, автомобили, шофьори, момичета с калъфи за цигулка и тълпи приятелки, които се поздравяваха развълнувано. Префекти със съвършени маниери и в мантии отбелязваха новопристигналите в списък.

- Разделете се тук с близките си, момичета - каза един учител, също с мантия и с академична шапка на главата.

Фийби спря, като се надяваше, че ще получи поне една прегръдка или някакъв знак, че й е било простено, задето е постъпила така с Кали в името на нейното добро.

Каролайн се обърна рязко.

- Можеш да си вървиш вече. Ще се оправя. Довиждане и ти благодаря, че дойде дотук с мен. За пръв път сините като на Артър очи бяха студени като лед, стиснала бе челюст, присвила бе устни - отпращаше я.

„Това ли е цялата благодарност, която ще получа“, въздъхна Фийби, докато вървеше бавно към портата.

„А какво друго си очаквала, чу обвинителния глас на Кити в ухото си. Отне й всичко, което е познавала досега, дори и малкото й куче, и очакваш да ти бъде благодарна? Просто й дай време.“

„Дали изобщо някога ще ми благодари за това“, зачуди се Фий. Стомахът й се сви, краката й бяха натежали. Почувства се зле. Спря на входа, искаше да се обърне и да се втурне обратно по алеята, за да дръпне дъщеря си от редицата на новопристигналите, но когато мина обратно по стъпките си, отвън не бе останал никой. „Какво направих“, проплака, а вятърът отнесе вика й. Изведнъж усети полъх на паника, сякаш току-що бе изхвърлила нещо скъпоценно, без да знае дали ще успее да го намери отново някога...

18 Спрете тук! (фр.). - б. пр.

19 Училището интернат от „Никълъс Никълби“ на Чарлз Дикенс, в което има ужасяващи условия и се държат зле с децата. -б. пр.

6

1928 година

Фийби отпътува на север и се настани за една нощ на хотел. Каролайн щеше да остане през дългата лятна ваканция в Далраднор, за да навакса изпуснатото с кучето и понито си Хектор. Без съмнение сър Лайънел щеше да осъществи някоя от тайните си визити, защото той продължаваше да проявява интерес към внучката си.

Фийби тъкмо бе завършила снимките за един ням филм с участието на Айвър Новело - и режисиран от Алфред Хичкок. След успеха на „Наемателят“ той снима още един филм на ужасите. Ролята й бе незначителна, но все пак беше в компанията на добри актьори. Всички говореха за новата технология на цветните филми със звук и това щеше да повлияе решително на нейната кариера. Някои от актьорите от немите филми имаха ужасни гласове. За награда щеше да заведе Кали в студиото и беше сигурна, че семейство Макалистър щяха да й предложат да остане със съученичката си Примроуз. Двете момичета бяха странна двойка, но Каролайн обичаше да ходи в тяхната къща в Йоркшир.

Харогейт бе само на няколко километра от Лийдс, но атмосферата и настроението на мястото бяха много различни. Там живееха богатите, имаше изискани магазини, прочути спа центрове и в непосредствена близост - много свободно пространство. Фийби никога не говореше за Лийдс и за връзката си с града, нито обсъждаше историята на Джо и Берил. Кали отдавна бе спряла да пита за родителите си. Понякога Фийби се сещаше за Тед, единствения жив член от семейството - дали всъщност бе още жив? Дори да се срещнеха сега, бе много вероятно да не се познаят.