Докато вървяха мълчаливо към шатрата, където бе сервиран чаят, тя прегърна Каролайн през раменете
- Да не си посмяла да ме плашиш повече така, млада госпожице!
Юли 1933 година Скъпа Марта,
Благодаря ти за поканата за сватбата ти. Не мога да дойда, защото ще ходя на къмпинг с момичетата скаути в планините Кеърнгормс. С Прими сме водачи на патрули и така ще получим значки на старши скаути. Надявам се с Андре да бъдете много щастливи. Леля Фий ще ти изпрати подарък от нас двете. Лятото беше кошмарно. Кълен яде нещо лошо и трябваше да бъде приспан. Погребахме го в градината. Толкова много ще ми липсва... С Прими ще останем в Лондон до празниците.
Обичам те, Кали
20 Айвър Новело (1893-1951) - уелски композитор и актьор, един от най-популярните британски изпълнители на своето време, играл в няколко филма на Алфред Хичкок. - б. пр.
21 The Lodger: A Story of the London Fog, 1927 г - първият финансово успешен и харесан от критиката филм на Хичкок. - б.р.
22 Емелин Панкхьрст (1858-1928) - британска политическа активистка, водач на движението на суфражетките с доста агресивна и оспорвана позиция. - б. пр.
23 Игра на думи. Думата за пионер, която е използвана тук, е trailblazer. - б. пр.
7
Август
- Ако има война, аз бих искала да правя нещо важно, а ти? - попита Кали, взряна в снимката на леля си в униформа. - Не да се мацотя с грим, докато се преструвам на някого другиго.
Кали толкова се радваше, че Прими й прави компания през лятото. От първия им ужасяващ ден в „Сейнт Маргарет“ тя бе намерила приятелка в лицето на Примроуз, която стоеше в редицата на новите момичета и изглеждаше също толкова уплашена като нея. Двете станаха неразделни, слушаха какво става край тях и говореха малко. Разпределиха ги в едно общежитие.
Примроуз24 бе много смешно име за момиче с най-яркочервената коса, която Кали някога бе виждала. Тя бухваше от влажния морски въздух и се навиваше на ужасно сплъстени къдрици, които не можеха да се сплитат, затова бе получила разрешение да се подстриже късо - и косата й стоеше като ореол около главата. Имаше най-зелените очи на света и лунички, бе абсолютно безпомощна в спортните игри, но истински магьосник в математиката и другите науки, като притежаваше изумителната способност да запомня всичко без никакво усилие. Тя попиваше знанието като гъба, докато Кали трябваше да си води записки и да зубри и все пак бе на дъното по успех почти по всичко, с изключение на френския и немския.
Сега Прими не я слушаше, потънала в разглеждането на специалния албум на леля Фий -голям албум с червена кожена подвързия, пълен с театрални програми, снимки от представления и пощенски картички от времето й като „весело момиче“.
- Не е ли красива? - усмихна се Прими. - Искам да кажа, не че е стара или нещо такова, но на тези картички прилича на филмова звезда, а тези шапки...
- Мисля, че са нелепи, особено онези с широката периферия. Можеш ли да си представиш да обикаляш по улицата с такава шапка? Толкова са натруфени.
Кали обичаше простичките прави поли и клошираните шапки, които бе видяла по улиците на Лондон, но все още от всички свои дрехи предпочиташе килта и пуловера.
- Харесват ми и снимките й в униформа. - Прими обърна страницата и посочи една снимка, направена в болница. - Служила е във Франция.
- Само в някаква концертна част, изнасяли са представления, не като майка ти в болница на бойното поле - отвърна Кали. „Бети Макалистър е била много по-смела, отишла е чак в гръцките планини да помага на сръбската армия“, мислеше си.
- Мама казва, че да повдигаш духа на войниците, е било също толкова важно, колкото и да помагаш на ранените - каза Прими, която винаги искаше да вижда и да изтъква добрата страна на всичко. Продължи да разгръща страниците. Тя бе твърда в това отношение и не позволяваше на Кали да я принуждава да казва неща, които не иска. Най-накрая на албума имаше купчина неподредени неща, които се разпиляха по масата: пощенски картички и писма. Прими вдигна една. - Кой е мистър Хари Бордман? Така и не е изпратила тази картичка. Все още има пощенска марка на нея...
- Мисля, че е баща й... моят дядо - отвърна Кали. Погледна я по-внимателно, макар че от години не бе проявявала интерес към албума.
- Не знаех, че той е живял в Лийдс. Дали още живее тук?
- Починал е, също като майка ми и баща ми. Никога не съм го виждала.