— Допълнителни инструкции? — сепна се Олян. — А ще имате ли нещо против да ми кажете, в какво точно се състоят неговите допълнителни инструкции?
— Да, разбира се. — Патрицият издуха прахта по един малък каменен трол и го постави на полето му.
— Е? — подкани го Олян след известна пауза.
Ветинари въздъхна:
— Да, ще имам нещо против да ви кажа точно в какво се състоят те. В това отношение нямате никакви права. Между другото, конят Ви е конфискуван, тъй като е използван при извършването на престъпление.
— Това е едно жестоко и нечувано наказание!9 — обиди се Олян.
— Нима? — учуди се Ветинари. — Аз ви предложих лека кабинетна работа, относителна свобода на придвижването, работа на свеж въздух… не, въпреки че предложението ми може и да е наистина нечувано, но чак да е жестоко? Не, не мисля. От друга страна сигурен съм, че в подземията си имаме някои древни наказания, които са изключително жестоки и в някои случаи са доста нечувани, ако желаете да ги опитате, за да усетите разликата. А освен това, разбира се, винаги ще Ви остане възможността да изтанцувате ориенталския коремен с примката.
— Какво? — не разбра Олян.
Дръмнот бързо се наведе и зашепна нещо в ухото на господаря си.
— О, извинявам се, имах предвид, разбира се, кючека на въже. Изборът е изцяло Ваш, г-н Ментелик. Винаги има избор, г-н Ментелик. А, между другото… знаете ли кое е второто интересно нещо за ангелите?
— Какви ангели? — попита побеснял и напълно объркан Олян.
— О, богове, хората изобщо не внимават — каза Ветинари. — Не помните ли? Първото интересно нещо за ангелите? Вчера Ви го казах. Предполагам, че сте си мислили за нещо друго. А второто интересно нещо за ангелите, г-н Ментелик, е че на човек може да му се яви само веднъж.
Глава втора
Пощенската служба
Винаги има друг подход. Всичко си има някаква цена. И винаги има начин. А защо не погледнем на нещата така, помисли си Олян: сигурната смърт беше заменена с несигурна смърт, което си беше подобрение, нали така? Беше свободен да се разхожда натам-насам… добре де, засега да куцука натам-насам. И все някак можеше да излезе от цялата тази работа някак си на далавера. Добре де, би могло и да излезе. Биваше го да съзира възможности там, където другите виждаха само ялова земя. Така че нямаше да навреди да изкара по почтеному някой друг ден, нали? Ще има шанса да стъпи и на двата си крака, ще може да разузнае обстановката, да разработи планове. Може пък да му се удадеше да я види тая работа с неразрушимостта на големите. В крайна сметка те са грънчарски изделия, нали така? Може пък да можеше някак си да бъдат строшени.
Олян фон Ментелик вдигна поглед и се загледа в своето бъдеще.
Анкх-Морпоркската Централна Пощенска Палата имаше мрачна фасада.10 Беше сграда, планирана да изпълнява предназначението си. Поради което тя беше, в по-голяма или по-малка степен, едно правоъгълно вместилище за служители с две крила отзад, обикалящи обширен каретен двор. Няколко евтини колони бяха разцепени надлъж и наредени по фасадата, няколко ниши бяха издълбани за разни каменни нимфи и няколко каменни вази бяха разположени по балюстрадата и с това на сградата беше придадена известна доза Архитектура. Отдавайки дължимото на мисълта вложена в тази сграда, добрите граждани, или по-вероятно техните деца, бяха покрили стените до метър и осемдесет височина с драсканици в различни вълнуващи разцветки. По цялата дължина на фронтона се нижеше надпис с медни букви, камъкът под които беше целият в зелени и кафяви лекета.
9
В английската правна система има термин „cruel and unusual punishment“, буквално тъкмо каквото казва Олян, и означава наказание, несъответстващо на принципа на реципрочността. — Бел.пр.
10
Следващото описание на сградата е типично за стандартна обществена постройка от Викторианския период. — Бел.пр.