— Виноват сър, не трябваше д’ го казвам на жаргона. Сливи като „компот от сливи“, сър. Мътноизворски жаргон. Компот от сливи ’начи перука. Малцина мъже на мойта възраст си имат ’сичката коса, тъй предп’лагам ш’ да си мислите. От здравословен живот е т’ва, здрав дух в здраво тяло.
(Бел.авт.: Мътноизворският римуван в бял стих жаргон14: Известни са множество римувани жаргони, обогатили вселената с изрази като „звънци и клепала“ (= стъпала), „ех че ми се иска“ (= уиски), „ранобудно пиленце“ (Обща теория на относителността). Жаргонът от Мътноизворска Улица обаче вероятно е уникален с това, че фактически не се римува. Никой не знае защо, но досега са издигнати следните хипотези: 1) че този жаргон е особено сложен и следва скрити правила; 2) че Мътни Извор не е наречен така случайно 3) че основното му предназначение е да ядосва външните хора, какъвто е всъщност случаят с всички подобни жаргони.)
Олян огледа зловонния въздух и извисяващите се планини от курешки.
— Само така — промърмори той. — Добре, г-н Грош, а аз имам ли кабинет или нещо подобно?
За миг видимата част от лицето над рошавата брада стана като на заек, осветен от прожектор. Но той бързо се съвзе и каза:
— О да, сър, технич’ски погледнато имате. Но ние веч’ не влиз’ме там, сър, о не, не влиз’ме, поради пода. Хич не е безопасно, сър, поради пода. ’Секи момент ще поддаде, сър. Ние ползв’ме съблекалнята за персонала, сър. Ако благов’лите да ме п’следвате, сър.
Олян замалко не избухна в смях.
— Чудесно — каза той и се обърна към голема — Ъъъ… г-н Помпа?
— Да, Г-н Меентелиг?
— Дали Ви е позволено да ми помагате по някакъв начин или трябва само да сте наоколо в готовност да ме цапардосате по главата?
— Ниама Нужда От Обидни Забележки, Сър. На Мен Ми Е Позволено Да Ви Предоставиам Подобаваща Помощ.
— Тогава ще можете ли да изчистите говната на гълъбите и да пуснете малко светлина?
— Разбира се, Г-н Меентелиг.
— Ще можете?
— Един Голем Не Се Гнуси От Работа, Г-н Меентелиг. Ще Установиа Местонахождението На Лопата — и г-н Помпа се отправи към отдалечените гишета. Белобрадият младши пощальон се развълнува.
— Не! — изпищя той хуквайки след голема — Хич не е на добре да се барат тея купове, хич не е на добре!
— Може би подът няма да издържи, а г-н Грош? — поинтересува се бодро Олян.
Грош запремества поглед от Олян към голема и обратно. Устата му се отваряше и пак се затваряше, докато търсеше думи. Най-накрая той въздъхна.
— Тогава най-добре елате с мен в съблекалнята. Оттук, господа.
Докато следваше стареца, Олян усети миризмата на г-н Грош. Не че беше лоша като такава, просто беше… странна. Имаше в нея нещо смътно химично, допълнено с насълзяващия очите аромат на всички сиропи против кашлица, които можеше да попаднат на човек през живота му, а се долавяше и някакъв намек за стари картофи.
Съблекалнята беше долу в мазето, където изглежда подът не можеше да пропадне, просто защото нямаше накъде да пропада. Беше дълга и тясна. От единия край имаше чудовищна пещ, която някога ще да е била част от някаква отоплителна система, понеже за времето си Пощенската Палата е била много модерна сграда. Сега обаче до нея беше сложено мъничко тумбесто кюмбе, нагорещено до винено-червено в основата. На него имаше огромен черен чайник.
Въздухът издаваше присъствието на чорапи, евтини въглища и липса на вентилация. Няколко паянтови шкафчета бяха наредени покрай едната стена, имената по тях бяха силно избледняли. Светлината донякъде влизаше през мръсни малки прозорци близо до тавана.
Каквото и да е било първоначалното предназначение на помещението, сега тук живееха двама души. Двама души, които се понасяха взаимно, но имаха ясно чувство за мое и твое. Пространството беше разделено на две, с по един тесен креват до стената от всяка страна. Разделителна линия беше прокарана с боя по пода, по стените и през тавана. Моята половина и твоята половина. Докато не се забравя кое на кого е, казваше тази линия, няма да има повече… неприятности. Посредата, разполовена от граничната линия, имаше маса. По едно канче и по една чиния от алпака бяха грижливо наредени от двете страни. По средата на масата имаше солница. Там линията се превръщаше в кръгче, опасващо за солницата нейна си демилитаризирана зона.
На едната половина от тясната стая имаше преголям мърляв рафт, отрупан с буркани, бутилки и вехти книжа, като че беше работното място на алхимик, оставил постановката да работи докато се разхожда или докато тя не гръмне. От другата страна имаше стара сгъваема маса, по която с леко обезпокоителна акуратност бяха наредени множество малки кутийки и рола черен филц. Там беше също и най-голямата лупа, виждана от Олян досега, на статив. Тази страна на стаята беше изметена чисто. Другата беше същинска кочина, заплашваща да прелее през Линията. Освен ако едно от парчетата хартия от мръсната страна нямаше много чудата форма, то очевидно някой грижливо и акуратно беше отрязал отишлия твърде далече край, предположително с бръснач.
14
Римуваните жаргони са действително явление в английския език и доста изрази произхождат от подобни игрички. — Бел.пр.