— Ценител си падаме, а, сър? — намигна той.
— Сериозно се уча — отвърна Олян. — Повечето от нещата тук, как да Ви кажа…
— Изобщо не докосвам пирони — заяви остро Дейв. — Няма да ги търпя в магазина ми! Имам си репутация, за която да се грижа! Тук, знаете ли, влизат малки деца!
— О, не! Карфици в строгия смисъл, това ми трябва на мене! — побърза да уточни Олян.
— Добре — отдъхна си Дейв. — Случайно като че имам едно-две нещица за истинския колекционер. — Той посочи с глава завесата от мъниста зад гърба си. — Нали не може да изтъпанча всичко, та всеки да го зяпа, не и с младежите дето се навъртат тук, знаете как е…
Олян го последва през завесата в претрупана малка стаичка, където Дейв, след като се огледа конспиративно, извади от един шкаф малка черна кутийка и я разтвори под носа на Олян.
— Не е нещо, дето ще го намериш всеки ден, а? — подмигна Дейв.
„Егати, ами че това карфица“, помисли си Олян, но на глас каза, при това с тон на майсторски изпипана автентична изненада:
— Ухааа!
Няколко минути по-късно той излезе от магазина, подтискайки подтика да вдигне яката над лицето си. Ето това беше проблемът с някои видове безумие. Могат да те хванат всеки момент. И ето че той беше похарчил АМ$70 за някаква си проклета карфица! Погледна пакетчетата в ръката си и въздъхна. Когато ги прибра внимателно в джоба си, ръката му се натъкна на хартия.
А, да, писмото с П.С.Е.Л.Ц. Тъкмо щеше да го върне обратно, когато с ъгълчето на окото си зърна прастара табела на отсрещната улица: „Лобин Клаут“. И когато погледът му обходи тясната уличка, още над първия магазин видя да пише:
№1
А. ’ПАРКЪР & ’СИНОВЕ
ЗАРЗАВАТЧИЙНИЦА
НАЙ-ЕКСТРА КАЧЕСТВО ’ПЛОДОВЕ И ’ЗЕЛЕНЧУЦИ
Защо пък да не го достави? Ха! Ами че той началник на пощата ли е или какво? Какво толкова лошо можеше да се случи?
Той се вмъкна в магазина. Един мъж на средна възраст тъкмо внасяше пресни моркови, или вероятно ’моркови16, в живота на обемиста жена с голяма пазарска торба и косми по брадавиците.
— Г-н Антимон Паркър? — попита тържествено Олян.
— Ей сега, ’сър, един ’момент само и ще ’Ви обърна ’внимание, само да… — започна мъжът.
— Исках само да разбера, Вие ли сте г-н Антимон Паркър, това е всичко — прекъсна го Олян. Жената се обърна да изгледа нашественика, но Олян й се усмихна така подкупващо, че тя се изчерви и за миг си пожела ех да се беше гримирала днес.
— Това е ’баща ми — каза зарзаватчията. — Отзад е, ’бори се с една ’трудна зелка.
— Това е за него — обяви Олян. — Пощенска доставка.
Той остави плика на тезгяха и без да се помотва излезе от магазина.
Продавач и клиентка се взряха в розовия плик.
— ’П.С.Е.Л.Ц.? — прочете г-н Паркър.
— Аах, това ме връща назад във времето, г-н Паркър — възкликна жената — По мое време слагахме такива неща на писмата си, когато се ухажвахме. Спомняте ли си? Подпечатано С Една Любяща Целувка. Имаше тогава и П.С.Е.Л.Ц. и Л.А.Н.К.Ъ.Р. и още… — тя понижи глас и се изкиска — разбира се К.Л.А.Ч.17 Не помните ли?
— Изглежда всичко ’това ме е ’подминало, г-жо Гудбоди18 — отвърна сковано зарзаватчията. — И ако това значи, че млади мъже пращат на ’баща ми ’розови писъмца с ’пселц, благодаря покорно. ’Модерни времена, моля ви се! — той се обърна и повиши глас. — ’Татко!
Чудесно, помисли си Олян, едно добро дело за днес. Или поне някакво дело. Изглежда г-н Паркър по един или друг начин беше успял да се сдобие с някой друг син. И въпреки това беше някак… странно, като си помисли човек за всички онези писма, натрупали се в Пощата. Можеше да си ги представиш като малки пакетчета история. Ако ги доставиш, историята тръгва по един път, а ако ги напъхаш във фугата на дюшемето, ще тръгне другояче.
Ха. Той поклати глава. Като че ли някакъв нищожен избор от някой толкова незначителен като пощальон, можеше да има каквото и да е значение! Историята би трябвало да е малко по-устойчива. В крайна сметка всичко се връща, нали? Някъде беше прочел нещо такова. Иначе никой не би се осмелил да направи каквото и да е.
Той стигна едно малко площадче, където се събираха осем улици и реши да се прибере по улица Пазарна. Път като всеки друг път.
Като се увери, че и Станли и големът са заети по купчините поща, г-н Грош се измъкна през лабиринта от коридори. Връзките писма бяха натрупани толкова високо и плътно, че едвам успя да се промъкне, но в крайна сметка стигна стария хидравличен асансьор, отдавна вече излязъл от строя. Шахтата му беше затрупана с писма, обаче стълбата за техническо обслужване беше все още чиста, а тя поне стигаше до покрива. Разбира се, отвън имаше още и пожарна аварийна стълба. Тя обаче беше отвън, а Грош и в най-добрите си времена не беше твърде въодушевен относно излизането навън. За него Пощенската Палата беше като много голяма черупка за съвсем малък охлюв. Свикнал си беше с полумрака.
16
Зарзаватчиите в Англия са прочути с постоянно и изобилно използване на апострофи където трябва и най-вече където не трябва. — Бел.пр.
17
В оригинала S.W.A.L.K. (Sealed With A Loving Kiss), което действително е било популярно да се слага навремето по пощенски писма. Популярни са били също някои романтични фрази, които съкратени са давали имената на някои държави. Списък от такива съкращения може да се намери тук: http://www.swalk.com/swalk.htm — Бел.пр.
18
Собственичка на магазин за полезни приспособления за нечестен бой, които командор Ваймс изрично забранява на стражарите си, но при това подробно им обяснява откъде да си ги купят, както и предимствата им. — Бел.пр.