— Все ще се яви възможност — каза Ветинари. Да си абсолютен владетел в днешно време не е толкова просто, както си мислеха хората. Най-малкото не е толкова просто, ако имаш амбицията да продължиш да бъдеш абсолютен владетел и утре. Имаше си някои тънкости. О, естествено можеше и да заповядаш на мъжете си да трошат хорските врати и да повлекат хората без съд в занданите, но прекаляването с това издаваше лош стил, а и изобщо вредеше на бизнеса, създаваше вредни навици и освен това беше много, много вредно за здравето. Просветеният тиранин, поне според Ветинари, имаше много по-трудна работа от властници, издигнати от някоя идиотска система на гласуване-за-да-спечелиш от типа на демокрацията. Най-малкото те можеха да кажат на народа, че вината си е негова.
— … обикновено на този етап още не бихме завели индивидуални досиета — продължаваше агонията на Дръмнот. — Виждате ли, аз ги съставих само въз основа на ежедневни…
— Вашето безпокойство, както винаги, е за пример — прекъсна го Ветинари. — Обаче виждам, че въпреки това сте подготвили папки.
— Да, милорд. Смесих някои от тях с копие от анализа на чиновник Харолд върху свиневъдната продукция на Генуа. — Дръмнот изглеждаше много омърлушен докато му предаваше папките. Самоволните несъответствия в деловодството стържеха с нокти по черната дъска на самата му душа.
— Отлично — рече Ветинари и сложи папките върху бюрото си, извади от чекмеджето друга папка и я сложи отгоре, после покри малката купчина с още някакви хартии. — А сега, моля Ви, поканете нашите посетители.
— Г-н Въртел е с тях, милорд — съобщи чиновникът.
Ветинари се усмихна без капка хумор:
— Колко изненадващо.
— А също и г-н Гепи Мангизов — допълни Дръмнот, внимателно наблюдавайки господаря си.
— Естествено — каза Ветинари.
Когато няколко минути по-късно влязоха финансистите, конферентната маса в единия край на помещението вече блестеше от чистота, с изключение на малко хартия за писане и една купчина папки. Самият Ветинари отново гледаше през прозореца.
— А, господа. Колко мило от ваша страна да дойдете тук за лека раздумка — приветства той. — Аз тъкмо се наслаждавах на изгледа.
Той рязко се обърна и се изправи срещу редица озадачени лица, и две неозадачени. От тях едното беше сиво и принадлежеше на г-н Въртел — най-именития, най-скъпия и най-стария юрист в града. Той беше зомби вече от много години, макар че не се виждаше да е сменил много-много навиците си между живота и смъртта. Другото лице принадлежеше на мъж с едно око и една черна превръзка за око и това лице се усмихваше като тигър.
— Особено ободряващо е да се види, че Голямата Магистрална отново е в строя — каза Ветинари, игнорирайки това лице. — Струва ми се, че вчера беше затворена за цял ден. Мислих си само каква срамота е това, при условие, че Голямата Магистрална е толкова жизненоважна за всички нас и е толкова жалко, че си имаме само една. С прискърбие научих, че акционерите на Новата Магистрална Линия са се разпръснали, с което разбира се Голямата Магистрална остава в самотно великолепие, а вашата компания, господа, остава без конкуренция. О, къде ми е умът. Седнете, ако не възразявате, господа.
И той още веднъж се усмихна любезно на г-н Въртел, докато се настаняваше:
— Струва ми се, че не познавам всичките тези господа.
Г-н Въртел въздъхна:
— Милорд, позволете ми да Ви представя г-н Зеленобут от Анкх-Сто Асошиейтид, ковчежник на Голямата Магистрална Линия Ад, г-н Финтър от Сто и Сто Холдинг, г-н Конскипръж от Анкх-Морпоркската Меркантилна Кредитна Банка, г-н Стоули от Анкх Фючърс (Финансови Съветници) и г-н Мангизов…
— В собствена персона — довърши невъзмутимо едноокият.
— О, г-н Гепи Мангизов — обърна се право към него Ветинари. — Толкова съм… поласкан, че най-сетне Ви виждам.
— Но милорд, Вие изобщо не идвате на моите банкети — отвърна Мангизов.
— Моля да ме извините. Държавните дела отнемат толкова много от времето ми — каза малко троснато Ветинари.
— О, всички трябва да се поотпускаме от време на време, милорд. Безспирно бачкане хич без разтуха, това направо ще те сдуха, както казват хората.
На неколцина от присъстващите им секна дъхът, но Ветинари само гледаше безизразно и накрая продума:
— Интересно.
Той прехвърли няколко папки и отвори една. След което пак се обърна към адвоката:
— Моят екип тук ми е приготвил някои бележки, обобщена публично достъпна информация долу от Барбикана19. Примерно относно места в директорски бордове. Вярно, че тайнственият свят на финансите е затворена, хъм, сметка за мен, но все пак ми изглежда, че някои от Вашите клиенти работят, както се оказва, един за друг?
19
Барбикан — укрепена порта, изнесена извън крепостните стени и съединена с основната крепост чрез укрепен със стени тесен път. На мястото на някогашния барбикан в Лондон е построен комплекс „Барбикан“, в който са съсредоточени множество бизнес и финансови представителства. — Бел.пр.