— Да, милорд, и? — каза Въртел.
— Това нормално ли е?
— О, напълно е в реда на нещата някои особено ценени експерти да бъдат канени в бордовете на няколко компании, милорд.
— Дори ако тези компании са конкурентни ли? — попита Ветинари.
Около масата се видяха усмивки. Повечето финансисти се поотпуснаха в столовете си. Ами че този човек изобщо не разбираше от бизнес. Какво знае той за съчетания интерес, а? Класическо образование, това е то. И изведнъж те си спомниха, че той е получил образованието си в Школата на Гилдията на Убийците и усмивките им повехнаха. Г-н Мангизов се вглеждаше във Ветинари с очакване.
— Има начини, и то изключително почтени начини, да се гарантира конфиденциалността и да се избегне конфликт на интереси, милорд — обясни г-н Въртел.
— А, това ще да е… как беше… прозрачният таван20? — изглежда се досети лорд Ветинари.
— Не, милорд. Това е нещо друго. Предполагам, че имахте предвид „Ахатовата имперска стена“21 — каза гладко г-н Въртел — Което безкомпромисно и ефикасно осигурява неизтичането на информация в случаи когато, например, една част от организацията би придобила поверителна информация, която предположително би могла да бъде използвана от друго поделение на същата за неморална изгода.
— Възхитително! И как по-точно работи това?
— Хората се договарят да не го правят — отговори г-н Въртел.
— Извинявайте? Мислих си, че споменахте стена… — започна Ветинари.
— Това беше само израз, милорд. Означаващ договореност да не се прави така.
— О? Договарят се значи? Забележително. Дори при условие, че невидимата стена трябва да минава право през мозъка им?
— Ние, знаете ли, си имаме Кодекс на Поведение! — обади се още един глас.
Всички очи, с изключение на тези на г-н Въртел, се обърнаха към говорещия, който зашава нервно в креслото си. Г-н Въртел от дълго време изучаваше Патриция и знаеше, че когато обектът му заприличаше на объркан държавен служител, задаващ невинни въпроси, това беше време да не го изпускаш от очи.
— Много се радвам да го чуя, г-н…? — започна Ветинари.
— Хрупърт Конскипръж, милорд, и не одобрявам тона на вашите забележки!
За момент изглеждаше, че дори и креслата се отдръпнаха от него. Г-н Конскипръж беше младок не просто склонен към затлъстяване, а разпростиращ се, прииждащ и преливащ към истинска тучност. Още на тридесет години той вече беше придобил внушителна сбирка брадички, които сега се тресяха в горда ярост.22
— Бих могъл да говоря с вас и с други видове тон — забеляза спокойно лорд Ветинари.
Г-н Конскипръж се опита да се спогледа с колегите си, които изведнъж се оказаха някак си на далечния хоризонт.
— Аз само исках да стане ясно, че не сме направили нищо нередно — измънка той. — Това беше всичко. Има Кодекс на Поведение.
— Сигурен съм, че не бях намеквал да сте правили нещо нередно — отбеляза лорд Ветинари. — Въпреки това ще си отбележа това, което ми казахте току-що.
Той придърпа един лист и написа с прецизни като на гравьор движения „Кодекс на Поведение“. Разместването на книжата разкри една папка озаглавена „Злоупотреби“. Разбира се, заглавието беше обърнато наопаки за останалите присъстващи, понеже се предполагаше, че не се предполагаше те да го четат, така че те го прочетоха. Конскипръж дори изви врата си, за да вижда по-добре.
— Обаче — продължаваше Ветинари, — тъй като въпросът за вършенето на нередности вече беше повдигнат от г-н Конскипръж — той се усмихна за кратко на младия човек, — сигурен съм, че знаете, че се говори за заговор помежду ви, целящ да се поддържат тарифите високи, а конкуренцията несъществуваща23. — Това изречение излезе бързо и гладко като език на змия, а завършващото го перване с връхчето на езика беше: — Както всъщност и някои слухове относно смъртта на младия г-н Миличков миналия месец.
Вълнението в полукръга отсреща показа, че обувката беше хвърлена.24 Не беше добре дошла тази обувка, но беше очаквана обувка и ето че тя каза „туп“.
— Това е подсъдна клевета — реагира Въртел.
— Напротив, г-н Въртел — възрази Ветинари, — простото споменаване на съществуването на един слух не е подсъдно, както съм сигурен, че много добре знаете.
— Няма доказателства, че сме замесени в убийството на това момче, — изцепи се Конскипръж.
— А, значи и Вие сте чули да казват, че той е бил убит? — поде Ветинари, не откъсвайки очи от Гепи Мангизов. — Тези слухове направо летят във въздуха, нали…
20
„Стъклен таван“ — така в англоезичната журналистика се наричат ситуации, когато въпреки че на пръв поглед липсва каквато и да е дискриминация в дадена фирма или организация, но жени или представители на някакво малцинство не могат да достигнат до висши ръководни постове, очевидно поради някаква невидима бариера по пътя им нагоре. — Бел.пр.
21
„Китайска стена“ — под това име е известен признат от американското законодателство метод за избягване на конфликт на интереси, при който служители на една фирма, разполагащи с поверителна информация, се отделят физически и се прекъсва комуникацията им с други служители на същата фирма, отговорни за решения, които биха могли да злоупотребят с гореспоменатата поверителна информация. Примерно в правна фирма адвокатите на две страни в едно дело може да са от една фирма, ако има „китайска стена“. Наименованието идва не от Великата Китайска Стена, а от подвижни хартиени паравани, с които е било осъществявано разделянето и които навремето са били свързвани с китайската култура. — Бел.пр.
22
Не е правилно да се съди само по външния вид. Въпреки изражението му на прасенце, споходено от блестяща мисъл, и маниера му на говорене, напомнящ на малко, задъхано, невротично и смехотворно скъпо стайно куче, г-н Конскипръж би могъл да се окаже мил, щедър и благочестив човек. По същия начин маскираният мъж в раирани дрехи, измъкващ се забързано от вашия прозорец, би могъл просто да се е загубил на път за някакво увеселение с маски, а човекът с робата и перуката на най-видното място в съдебната зала би могъл да е просто травестит, потърсил подслон от дъжда. Прибързаните съждения могат да са толкова несправедливи. — Бел.авт.
23
Има множество паралели на Голямата Магистрална Линия Ад с Бритиш Телеком, все още практически монополист във Великобритания и доста непопулярна сред абонатите си и, в по-малка степен с AT&T с нашумелите си дела за монопол. Любопитно за Бритиш Телеком е, че първоначално, преди да бъде приватизирана през 1980 г., тя е била част от Британските Пощи. — Бел.пр.
24
Преводачът не иска да обижда читателите с предположение, че не познават класическата вицова литература, но в случая все пак ще спомене, че тук се има предвид Вицът за Другата Обувка. А именно: Един човек като се връщал в квартирата си уморен от работа, имал навика направо от вратата да се настанява на леглото и оттам да сваля и да хвърля с трясък на пода първо едната си обувка, а после и другата. Минало време и съседите му се оплакали, че всяка нощ ги будел с обувките си и изобщо не могли да спят, и всички други неща, които съседите казват в подобни случаи. Като се върнал човекът следващата вечер, пак се качил на леглото, хвърлил едната обувка и чак тогава си спомнил оплакванията на съседите. Тогава той внимателно свалил втората обувка и тихичко я оставил на пода. Минал половин час и на вратата му яростно затропали съседите и завикали: „Айде хвърляй най-сетне и другата обувка, че да можем да заспиваме!“ — Бел.пр.