— Толкова много уважение не може да не ми достави удоволствие — забеляза Патрицият. — Обяче единственият избор, останал на Вашите клиенти, е между Вас и нищото.
— Именно — подтвърди спокойно Гепи Мангизов. — Винаги има избор. Биха могли да минат на кон няколко хиляди мили или търпеливо да чакат, докато им изпратим съобщението.
Ветинари му се усмихна за време, колкото проблясъка на мълния.
— Или пък да съберат пари и да изградят друга система — поде той. — Обаче забелязвам, че всички фирми, които наскоро са се опитали да отворят щракалкова линия, дублираща някоя от вашите, твърде бързо се провалиха, най-често при смущаващи обстоятелства. Падания от върховете на щракалкови кули и така нататък.
— Винаги се случват нещастни случаи. Крайно прискърбно — реагира сковано г-н Въртел.
— Крайно прискърбно — повтори Ветинари. Придърпа още един лист хартия, леко разбутвайки папките, така че се разкриха още имена и написа: „Крайно прискърбно“.
— Много добре — каза накрая той. — Изглежда с това темата е изчерпана. В действителност целта на това събиране е да ви съобщя официално, че, най-сетне, отново отварям Пощенската Служба, както беше планирано. Това все още не е публично изявление, но почувствах, че трябва да го споделя с вас, защото, в крайна сметка, и вие сте в този бранш. Убеден съм, че скорошната поредица от нещастни случаи вече е приклю…
Гепи Мангизов се разсмя:
— Извинявайте, милорд? Правилно ли Ви разбрах? Да не би наистина да смятате въпреки всичко да продължите с това безумие? Представете си само, Пощата? Когато всички знаем, че тя беше едва кретащо, самозабравило се, преобременено с персонал и с какво ли още не затлъстяло чудовище? Та тя едва едва си покриваше разноските! Жив пример на и в пълна мяра типично държавно предприятие!
— Истина е, че никога не е давала особено много печалба, но в деловите райони на този град имаше по седем доставки дневно — каза Ветинари, студен като морските дълбини.
— Ха! Не и накрая! — намеси се пак г-н Конскипръж. — Адски за нищо не ставаше!
— Именно — продължаваше Мангизов. — Класически пример за прогнило правителствено учреждение, смучещо пари от данъкоплатците.
— Точно така! — съвсем се развесели г-н Конскипръж. — Казват, че ако поискаш да се отървеш от някой труп, трябва просто да го пуснеш по пощата и повече никога няма да го видиш!
— И така ли стана? — повдигна вежда лорд Ветинари.
— Какво така?
— Видяхте ли го отново?
В очите на Конскипръж изведнъж се появи нещо от израза на подгонено зверче.
— Какво? Как бих могъл да знам?
— Аа, виждам — проточи Лорд Ветинари. — Било е шега. Добре тогава. — Той подравни книжата. — За нещастие Пощата не е била разглеждана като система за ефикасен трафик на поща, а като средство за обогатяване. И тогава тя се срина, губейки както пари, така и поща. Урок за всички ни, изглежда. Във всеки случай имам големи очаквания за г-н Ментелик, млад човек, пълен със свежи идеи. Главата му разбира също и от височини, макар че не мисля, че ще се катери по кули.
— Надявам се, че това възкресение няма да се окаже допълнително тегло за данъкоплатците — отбеляза г-н Въртел.
— Уверявам Ви, г-н Въртел, че като се изключи известна умерена сума необходима за, така да се каже, първоначално напомпване, Пощата напълно ще се самоиздържа. Не бихме искали да смучем пари от данъкоплатците, нали? А сега, господа, осъзнавам, че ви откъсвам от много важния ви бизнес. Убеден съм, че съвсем скоро проблемите на Голямата Магистрална ще се уредят.
Когато всички се заизправяха, Гепи Мангизов се наведе над масата и рече:
— Мога ли да Ви поздравя, милорд?
— Поласкан съм, че намирате за нужно да ме поздравите за нещо, г-н Мангизов. На какво дължим това уникално събитие?
— На това, милорд — Мангизов посочи стоящата настрани масичка с грубо издяланата каменна плоча — Нима това не е оригинален хнафлбафлшнифлвифлтафл25? Лламедоски син диабаз, ако не се лъжа? А фигурките прилича да са от базалт, адски труден за обработка камък. По всичко личи, ценна антика.
25
Викингите са играли игра наречена „хнефатафл“, буквално „кралска дъска“. Имало е и множество други средновековни келтски и германски игри, сродни на нея, всичките играни на разграфена на квадратчета дъска с неравен брой фигури за двете страни, едната страна са били „защитници“ и в началото са били разположени по средата на дъската, а по-многобройната страна са били „нападатели“ и са били разпределени по четирите края на дъската. Точните правила на хнефатафл не са известни, има само намеци от различни саги. — Бел.пр.