— А, г-н Ментелик — чу се далечен, но приближаващ се глас. — Както виждам, вече сте буден. И, към настоящия момент, сте все още жив.
Нещо в тона на тази фраза подсказа на Олян, че продължителността на настоящия момент зависи изцяло от благоволението на говорещия.
Той отвори очи. Беше седнал в удобно кресло. Зад едно бюро насреща му, събрал замислено ръце пред присвитите си устни, беше седнал Лорд Хевлок Ветинари4, под чието своеволно деспотично управление Анкх-Морпорк се беше превърнал в град, в който, кой знае защо, всички напираха да живеят.
Изконната животинска интуиция подсказа на Олян, че зад удобното му кресло има още хора и че ако направи рязко движение може да му стане извънредно неудобно. Но каквито и да бяха те, нямаше как да са толкова ужасни, колкото наблюдаващия го отсреща слаб мъж в черна роба, с контешка брадичка и ръце на пианист.
— Да ви разкажа ли нещо за ангелите, г-н Ментелик? — започна любезно патрицият. — Знам за тях два много интересни факта.
Олян изсумтя. Пред него не се виждаше никакъв път за отстъпление, а за обръщане назад изобщо не можеше да става дума. Ужасно го болеше вратът.
— О, да. Вие бяхте обесен — осведоми го Ветинари. — Много точна наука е това, бесенето. Г-н Трупър е майстор. Грапавината и дебелината на въжето, дали възелът е тук или там, съотношението между теглото и разстоянието… о, този човек, убеден съм, би могъл да напише цяла книга по въпроса. Както разбирам, Вие сте били само на сантиметър от края на живота си. Само експерт, застанал непосредствено до Вас, би могъл да забележи това, а в случая експертът е бил нашият общ приятел г-н Трупър. Така че не, г-н Ментелик, Албърт Искрометов е мъртъв. Триста души биха могли да се закълнат, че са го видели как умира. — Той се наведе малко напред. — И така, сега е тъкмо подходящият момент да си поговорим за ангели.
Олян успя само да изпъшка.
— Първият интересен факт за ангелите, г-н Ментелик, е, че понякога, много рядко, в момент когато някой дотолкова е оплел и оплескал жизненото си поприще, че единственият останал му смислен изход от цялата каша изглежда е смъртта, та в този момент му се явява, или по-скоро го спохожда ангел и му предоставя шанса да се върне в момента, когато всичко е тръгнало накриво и този път да направи нещата добре. Г-н Ментелик, бих искал да мислите за мен като за… ангел.
Олян зяпна. Та нали той беше почувствал опъването на въжето и затягането на примката! Беше видял как приижда мракът! Беше усетил как умира!
— Предлагам Ви работа, г-н Ментелик. Албърт Искрометов е минало, но г-н Ментелик има бъдеще. Това може, разбира се, да е едно много кратко бъдеще, ако той се окаже неразумен. Предлагам Ви работа, г-н Ментелик. Редовно платен труд. Предполагам, че идеята може да не Ви е особено позната.
„Само като вид ад“ — помисли си Олян.
— Длъжността, която Ви предлагам, е Генерален Началник на Пощите на Анкх-Морпорк.
Олян продължаваше да се пули насреща му.
— Бих искал само да добавя, г-н Ментелик, че зад вас има врата. Ако в който и да е момент на това интервю почувствате необходимостта да напуснете, трябва само да прекрачите прага й и никога повече няма да чуете нито дума от мен.
Олян класифицира това като „дълбоко подозрително“.
— Нека продължа: длъжността Ви включва подновяване и поддържане на градските пощенски услуги, подготовка за изпращане на международни пратки, стопанисване на имуществото на Пощенската служба, и прочее, и прочее…
— А пък ако ми натикате метла в задника, вероятно ще мога същевременно да мета пода — обади се някакъв глас. Олян осъзна, че е неговият. Мозъкът му беше пълна каша. Беше истински шок да разбереш, че отвъдният живот бил такъв.
Лорд Ветинари го изгледа продължително, наистина продължително.
— Добре, както желаете — каза той и се обърна към един навъртащ се наблизо чиновник. — Дръмнот5, знаете ли дали икономът случайно не поддържа килер за метли на този етаж?
— Да, милорд — отвърна чиновникът. — Да се погрижа ли да…
— Това беше шега! — трескаво се намеси Олян.
— О, съжалявам, не бях забелязал. — Ветинари пак се беше обърнал към Олян — Бихте ли могли да ме предупредите предварително, ако почувствате необходимостта да се пошегувате още веднъж?
— Вижте — каза Олян, — нямам представа какво става тук, но нямам никакъв опит в доставянето на поща.
— Г-н Олян, тази сутрин нямахте никакъв опит с умирането и все пак, ако не беше скромната ми намеса, щяхте да се окажете извънредно добър в тази дейност — каза остро Лорд Ветинари. — Което идва да покаже, че човек никога не знае, докато не опита.
4
Относно името на Патриция: Наистина съществува име Хевлок (Havelock), което буквално звучи като „има ключалка“. А фамилията на Патриция е италианската форма на думата „ветеринари“ (което обяснява защо в „Нощна стража“ излиза, че като ученик в Гилдията на Убийците той е имал прякор dogbotherer), което съответства на прочутата ренесансова флорентинска династия Медичи (буквално „медици“). — Бел.пр.
5
Относно името на секретаря на Ветинари: Drumknott се състои от думите за „барабан“ и „възел“, но звучи точно като „drum not“, т.е. „не бие барабана“, не разгласява. — Бел.пр.