Выбрать главу

Някой го сграбчи за палтото и буквално го издигна от калта.

— Потегляме, Г-н Олян Фон Ментелик!

— Произнася се Олиан фон Меентелиг, кретен такъв — изстена Олян — Не „я“, а отделно ясно „и“, последвано от отделно ясно „а“!

— Потеглиаме, Г-н Меентелиг! — произнесе боботещият глас, докато метло-патерицата беше изтръгната изпод рамото му.

— Какво по дяволите си ти? — успя да каже Олян.

— Аз Съм Инспекторът По Вашата Гаранцииа, Г-н Меентелиг!

Олян някак си успя да се обърне и погледна нагоре и после още по-нагоре, чак до едно лице като на курабийка с две огнени червени очи. Когато говореше, устата му предлагаше изглед към пъкъла.

— Голем? Ти си проклет голем?

Нещото го вдигна с една ръка и го преметна през рамо. Влезе приведено в конюшнята с Олян, обърнат с главата надолу и опрял нос в теракотата на туловището на съществото и той осъзна, че то взима с другата си ръка коня. Закратко се чу изцвилване.

— Триабва Да Побързаме, Г-н Меентелиг! Вие Триабва Да Сте Се Иавили Пред Лорд Ветинари В Осем Часа И Да Сте На Работа В Девет!

Олян изстена.

— А, г-н Ментелик. За съжаление се срещаме отново — каза Лорд Ветинари.

Беше осем часа сутринта. Олян се олюляваше. Глезенът му беше по-добре, но де да можеше да е така и с която и да е друга част от тялото му.

— То не спря цялата нощ! — избълва той. — Цялата проклета нощ! А носеше и коня!

— Моля, седнете, г-н Ментелик — вдигна глава от масата Ветинари и уморено посочи стола. — Между другото, „то“ е „той“. В случая, разбира се, това е само учтива форма на обръщение, но аз тая големи надежди за г-н Помпа.

Стената пред Олян проблясна в червено, когато големът зад него се усмихна. Ветинари отново се загледа в нещо на масата и изглежда за момент загуби интерес към Олян. По-голямата част от масата беше заета от каменна плоча. По нея бяха разпръснати малки издялани от камък фигурки на тролове и джуджета. Изглеждаше като някаква игра.

— Господин Помпа? — наруши тишината Олян.

— Хъм? — произнесе Ветинари, навеждайки глава за да погледне дъската от малко по-друг ъгъл.

Олян се наведе към Патриция, изпъна ръка накъм голема и повтори натъртено:

— Това тук е господин Помпа?

— Не — отвърна Лорд Ветинари, като също така се наведе напред и внезапно се съсредоточи в Олян безостатъчно и смущаващо. — Той… е г-н Помпа. Г-н Помпа е длъжностно лице на правителствена служба. Г-н Помпа не спи. Г-н Помпа не яде. И, г-н Генерален началник на Пощите, г-н Помпа не спира.

— И какво точно значи това?

— Това значи, че ако си мислите, примерно, да намерите кораб за Четирите Хикса, като разчитате на това, че г-н Помпа е голям и тежък и се придвижва само пеш, то г-н Помпа ще Ви последва. Вие имате нужда от сън. Г-н Помпа няма. Г-н Помпа няма нужда да диша. Бездните на океанското дъно не са пречка за г-н Помпа. Четири мили в час правят шестстотин седемдесет и две мили за седмица. И малко по малко разстоянието се стопява. А когато г-н Помпа Ви настигне…

— А, чакайте — вдигна пръст Олян. — Стига толкова. Знам, че на големите не им е позволено да нараняват хора!

Лорд Ветинари вдигна вежда:

— О небеса, откъде ли сте чули това?

— То е написано… на нещо там в главите им! Свитък или нещо такова. Нали? — каза Олян губейки все повече и повече сигурност.

— Майчице мила — въздъхна Патрицият. — Моля ви, Г-н Помпа, бихте ли счупили някой от пръстите на г-н Ментелик? Акуратно, ако обичате.

— Да Ваша Светлост — затрополи напред големът.

— Ей! Не така! Недейте! — заразмахва бясно с ръце Олян и прекатури няколко фигурки. — Чакайте! Чакайте малко! Има си правило! Голем не може да нарани човешко същество нито да позволи да бъде наранено човешко същество!7

Лорд Ветинари вдигна пръст и каза:

— Ако обичате, изчакайте един момент, г-н Помпа. Чудесно, г-н Ментелик, а можете ли да си припомните продължението?

— Продължението ли? Какво продължение? Няма никакво продължение!

Лорд Ветинари повдигна вежда и каза:

— Г-н Помпа?

— … Освен Ако Не Му Е Заповядано От Упълномощен Представител На Законна Власт — каза големът.

— Никога не бях чувал за тази част досега! — възкликна Олян.

— Наистина ли? — рече с очевидно изумление лорд Ветинари. — А аз не бих могъл да си представя, как някой би пропуснал да я включи. На един чук едва ли може да му бъде позволено да откаже да удари пирона, нито пък на един трион да прави морални съждения относно природата на трупите. От друга страна при мен на служба са палачът г-н Трупър, с когото вече сте се срещали, също така Градската Стража, полковете и от време на време… други специалисти, които са упълномощени да убиват в своя защита или отбранявайки града и неговите интереси. — Ветинари се наведе да вдигне изпопадалите фигури и старателно ги занарежда по плочата. — Защо случаят с г-н Помпа да е различен, само защото той е от глина? В крайна сметка всички сме направени от нея. Г-н Помпа ще Ви придружава до работното Ви място. Ще поддържаме илюзията, че той е Ваш телохранител, както се полага на висш държавен служител от Вашия ранг.8 Само ние ще знаем, че той има и… допълнителни инструкции. Големите по природа са високоморални същества, г-н Ментелик, но може да откриете, че моралността им е донякъде… старомодна.

вернуться

7

Точно според първия от „Трите закона на роботиката“ на Айзък Азимов. — Бел.пр.

вернуться

8

А именно от министерски ранг. Генералният началник на Пощите (Postmaster General) до 1969 г. във Великобритания и до 1971 г. в САЩ е бил член на кабинета и е оглавявал служба с ранг на министерство. — Бел.пр.