— Като Хари Потър. — с известно съмнение каза Надя, оглеждайки ме. Явно не ми достигаха очила и белег на челото, за да съответствам на великия образ.
— Да, като Хари Потър, Фет Фрумос и Люк Скайуокър.
— Като Скайуокър. — реши Надя и ми се усмихна. Явно според нея този персонаж ми подхождаше най-много. Какво пък, и на това съм благодарен.
— Сега се връщам… — Светлана и Надя се скриха в детската стая. А аз седях и разглеждах нахапан шоколадов бонбон. На слоеве — тъмният и белият шоколад се редуваха. Преброих седем слоя и се усмихнах. Ето ти нагледен пример на Структурата на Сумрака. Бялата Мъгла събра всички слоеве, превръщайки Различните в камък. Добре, да оставим настрана бойното действие на заклинанието. Какво стана после? Аз затворих очи, припомняйки си.
После Сумракът се разгъна. Слоевете на Сумрака се върнаха на местата си.
Защо решихме, че Венецът на Всичко ще съедини Сумрака и реалния свят завинаги? Повярвахме в думите на Рустам? А той откъде ще знае… Сумракът ще се съедини — и отново ще се раздели. Нахлуващата от нашия свят Сила отново ще обособи слоевете. Това е като стегната пружина — можеш да я свиеш, но тя все пак ще се разгъне.
А това вече е по-интересно. В Мерлин, създал за удоволствие магическа бомба за унищожаване на света, не можех да повярвам. Не беше такъв Различен. А виж, в Мерлин-експериментатора, измислил нова забава, но не се решил да я изпробва — като нищо.
Какво може да стане от кратковременното съединяване на всички слоеве на Сумрака с реалния свят?
Ще измрат всички Различни?
Едва ли.
Тогава Мерлин не би пропуснал да се похвали с такава власт.
А той е измислил някакво иносказателно послание…
Аз тихо издекламирах на глас, гледайки връщащата се в кухнята Светлана.
— Опитваш се да го разбереш ли? — Светлана седна до мен. — Ето какво си помислих — защо решихме, че Сумракът ще се съедини завинаги? Най-вероятно ще има и възвратно движение.
— И аз реших така. — съгласих се аз. — Като с Бялата Мъгла. Но докъде ще доведе това? Синият мъх ще започне да живее в нашия свят?
Светлана се засмя:
— Ама че ще се зарадват ботаниците! Нова форма на растителност, освен това реагираща на човешките емоции. Ще защитят милион дисертации…
— Ще отворят фабрики за преработка на синия мъх. — продължих аз. — Ще започнат да правят прежда от него, да шият дънки…
Светлана изведнъж стана сериозна:
— А какво ще стане с онези, които живеят в Сумрака?
— С развъплътените Различни? — уточних аз.
Светлана кимна.
— Живот и смърт. — Аз кимнах. — Не знам. Предполагаш, че могат да… възкръснат? Отново да оживеят в нашия свят?
— Защо не? Ние знаем, че те живеят. Веднъж видях един на петия слой, когато се биех с Арина…
— И не ми каза. — отбелязах аз.
— Нали разбираш, за това е по-добре да не се говори. Да не знаеш за него, ако не можеш сам да стигнеш там. Общо взето, не съм сигурна че там попадат всички… може би само най-силните. Висшето ниво, например. Защо останалите да знаят, че са лишени от посмъртно съществуване.
— Томас-Римуващия казваше, че там, на долните слоеве на Сумрака, има вълшебни градове, дракони и еднорози… всичко онова, което го няма в нашия свят, но би могло да го има.
Светлана поклати глава:
— Томас, както изглежда, е много добър човек. Но той е бард. Поет. Това не се лекува, Антоне. Ти си говорил с него, когато е бил в сумрачното си въплъщение, мечтаещ за еднорози и феи, за вълшебни градове, за Различни, които са построили свой собствен свят, а не паразитират върху човешкия. Не бих разчитала много на това. Най-вероятно там има само колиби и дървени къщурки. И никакви феи и еднорози.
— И това не е малко. — казах аз. — Твърде много хора биха заменили рая, в който се надяват да попаднат, с вечен живот в колиба сред природата. Със сигурност там поне има дървета.
— Онзи Различен, когото видях, не ми изглеждаше много весел. — каза Светлана. — Той, разбира се, беше… ами, някак размазан, неясен. Но това е разбираемо, ако нормалната му среда на обитаване е седмото ниво на Сумрака. Но той беше толкова… смачкан. И тичаше към мен, сякаш искаше да ми каже нещо. Но на мен не ми беше до това, нали разбираш.
— А аз видях бивш Различен на първия слой. — спомних си аз. — Отдавна. Когато гонехме дивия Светъл, Максим53. Той дори ми помогна малко, подсказа ми къде да отида.