— Ти си я обичал. — удивено казах аз.
— Да. — Едгар кимна. — Обичах я. Не съм Завулон, мога да обичам. Можех.
— Много съжалявам. — казах аз.
— Благодаря ти, Антоне. — с напълно нормален тон каза Едгар. — Знам, че говориш искрено. Но това не променя нищо… в нашите отношения.
— Защо тръгна срещу всички? Защо привлече хора?
— Хората ли? Каква е разликата как ги използваме? Ние живеем за сметка на тяхната енергия. Защо да не ги използваме и като пушечно месо… А защо съм тръгнал против всички… неправилно задаваш въпроса. Аз изобщо не съм против. Аз съм за. Ако искаш, за всички Различни. Тъмни и Светли. Когато постигнем целта си, ще разберете. Дори ти ще разбереш.
— Не сме се договаряли така. — каза Генадий.
— Помня какво се договорихме. — рязко отвърна Едгар. — Ще направим това, което сме намислили. А после ти ще предизвикаш Антон на бой. Така е, нали? Нали сам искаше честен двубой?
— Исках. — с известно съмнение каза Генадий.
— Е, щом си толкова сигурен, че ще разбера, — аз вече излизах на околовръстното, борейки се с изкушението да завъртя рязко волана и да изхвърля колата от естакадата, — тогава можеш да ми разкажеш какво сте намислили. Ами ако започна да ви помагам доброволно?
— Мислех и за това. — кимна Едгар. — Дори от самото начало си мислех, че от всички Светли, които познавам, ти си най-вменяемия. Но така се случи, че започнахме да работим с Генадий. А той беше абсолютно против. Той не те обича, знаеш ли? Ти уби сина му. Заради тебе се развъплъти жена му. Е, как да те вземем в Последния Патрул?
— Много романтично име.
— Гена го измисли, той ни е голям романтик. — Едгар се засмя. — Не, не смятахме да те закачаме. Отмъщението е хубаво нещо, но само ако не ти е останало нищо друго, освен отмъщението… Защо му трябваше на Хесер да праща точно теб в Единбург!
— Убили сте Виктор, защото е разпознал Генадий?
— Да. — кимна Едгар. — Това беше спонтанен ход. Гена занервничи, реши, че появяването на съученика на Костя не е случайно, че ни следят. Сгрешихме, разбира се. Затова пък разбрахме как се премахва бариерата на третия слой. По този въпрос нямахме точни данни.
— А за голема на петия слой имахте ли?
— О, да! — Едгар се засмя. — След смъртта на Анабел ме преместиха в специалното хранилище. Е… за да се успокоя, да преживея болката си на тиха архивна длъжност… Само да знаеш, Светъл, какви неща има в специалното хранилище на Инквизицията! Дори не подозирах, че могат да се създадат такива неща. Честно ще ти кажа, през последните сто години магията е деградирала. Ние сме се разглезили, използвайки човешките вещи. А сме имали аналози и на телефоните, на колите, на самолетите… ама какви ти аналози! Могли сме да създадем цивилизация, основана изключително на магия!
— Само че изработваме по-малко Сила, отколкото употребяваме. — казах аз. — Не можем да живеем без хората.
— Между другото, мислих по тази тема. — Едгар се оживи. — Можеше да… ей, не намалявай скоростта! Продължи по лявата лента, там засега е чисто… Та така, мислех по тази тема. Най-идеалното общество според мен ще е със структура, близка до средновековната. Хората живеят просто, здравословно, безгрижно, работят сред природата, занимават се със занаяти и изкуства. Няма нужда от централно правителство, достатъчна е феодалната система от барони и местни крале. А ние, Различните, живеем отчасти сами, отчасти сред хората. Без да се крием! И всички знаят за нас. Разбира се, при такава схема дори хората ще могат да предизвикат на бой маг или вампир. Нека! Трябва да има механизъм за естествен подбор, който да бракува слабите и прекалено жестоките Различни. Този свят би бил далеч по-приятен от сегашния, при това както за Различните, така и за хората. Никога ли не си чел фентъзи?
— Какво?
— Не си ли чел книжки? Всички тези „Властелини на пръстените“, „Конани“, „Магьосници от Землемория“, „Хари Потъри“?
— Чел съм някои неща. — казах аз. — Ами… някъде е наивно, някъде е интересно. Като занимателна литература е поносимо, дори за нас.
— А сред хората е далеч по-популярна от научната фантастика. — уверено каза Едгар. — Ето ти парадокс — на хората не им е интересно да четат за усвояването на Марс или за полети в космоса — онова, което наистина могат да постигнат, а ние — не. Затова пък мечтаят да станат магове, да се хвърлят в бой с голям остър меч… само ако знаеха как изглеждат раните от истински меч… Какво означава това? Че средновековният свят, в който съществува магия, е най-привлекателен за хората!
— Е, да. — казах аз. — Разбира се. Защото никой не се замисля за радостите при посещението на външната тоалетна при двадесет градусов студ или ароматът, който тези ями разпространяват в четиридесет градусова жега. Защото героите от книгите не страдат от настинка, разстройство, апандисит, малария, а ако пострадат — моментално се появява някой Светъл целител. Защото всички се виждат седнали на кралския трон, обгърнати в плаща на могъщ маг или, в краен случай, в отряда на някой весел и смел барон. А не на изсъхналото поле с дървена мотика в ръцете, гледащ след отряда, който току-що е стъпкал жалката ти реколта, която наполовина принадлежи на веселия и смел барон.