— Това е друг въпрос. — миролюбиво каза Едгар. — Навсякъде има плюсове и минуси. Затова пък няма реклама, политици, адвокати, генетично модифицирани продукти…
— Продуктите изобщо ще бъдат малко. — вметнах аз.
— …деца, родени уродливи, заради замърсяването на околната среда…
— Време ти е за „Грийнпийс“. Затова пък ще бъде пълно с деца, които са урочасани още в утробата на майка си. И още повече ще са най-обикновените деца, умрели по време на раждане заради неправилно положение и липса на лекарства. Едгар, вие какво — да не сте решили да върнете света в средновековието?
Едгар въздъхна.
— Не, Антоне. Това е много, много малко вероятен изход. Мога честно да призная, че се надявам на него. Но шансовете са незначителни.
— Много сериозно обмислям да завъртя волана и да се врежа в някой стълб. — казах аз. — Виждаш ли, пред нас има пешеходен надлез с толкова съблазнителни бетонни опори…
— Няма да ни навреди. — отвърна Едгар. — И на теб, предполагам. Колата ти е хубава, има въздушни възглавници, предпазни колани… има голям шанс да оживеем. Не прави глупости. Ако искаш да се самоубиеш, направи някоя магия.
— Какво си изровил в архивите? На какво разчиташ?
— Не му казвай. — мрачно каза Генадий. И явно тези думи подействаха по напълно противоположен начин. Все пак Едгар беше Тъмен, а те са свикнали да гледат на вампирите с гнусливо презрение. Дори на съюзниците.
— Инквизицията винаги се е отнасяла с голямо внимание към артефактите, които са извън нейната досегаемост. — каза Едгар. — На артефактите, създадени от Мерлин, се отделя особено внимание… по напълно разбираеми причини. За Венеца на Всичко се знае малко. Само това, че се намира в Шотландия и е един от най-силните магическите предмети. Ако не е и най-силния. Но се смяташе, че няма никаква информация за него. За щастие, преди няколко години започна пълна каталогизация и компютъризация на архивите. Покрай всичко останало в електронна форма бяха преведени резултати от разпити на вещици през средновековието, отчети на агенти и учени, забравени от всички. Аз търсех всичко, свързано с Мерлин и открих няколко реда, за които отдавна е забравено. Една от Светлите вълшебници на тринайсети век, първо ниво… информацията е попаднала у нея, как да кажа — не според ранга й… Та вълшебницата е била разпитвана за една неприятност в Глазгоу, тогава това е било дребно провинциално градче. И в хода на разпита тя споменава за „последния артефакт, създаден от Мерлин“. Попитали я какво прави този артефакт. И тя отвърнала, буквално преведено: „Венецът е това, за което мечтаят отишлите си от нас Различни, онова, което те чакат в Сумрака, онова, което ще им донесе щастие и ще им върне свободата…“ Тогава не са обърнали внимание на думите й и те за векове са останали в архива. Докато листът пергамент беше поставен на скенера, а аз зададох търсене по думата „Мерлин“.
— Предполагам, че тази информация вече я няма в базата данни на Инквизицията. — отбелязах аз.
Едгар се усмихна.
— Искате да оживите мъртвите Различни?
— Отишлите си. — процеди Генадий. — Отишлите си, а не мъртвите!
— Не е толкова просто. — каза Едгар. — Ние мислим, че Венецът на Всичко ще слее сумрачният и човешкият свят, ще унищожи бариерите между слоевете. Ако сега отишлите си от нас не могат… на практика не могат да се връщат в нашия свят, а ние не можем да пребиваваме достатъчно дълго в дълбоките слоеве на Сумрака, то Венецът ще промени всичко това. Отишлите си ще бъдат с нас.
— Едгар, та вие не знаете нищо със сигурност. — казах аз. — Не можете да знаете. Това са само догадки. Ами ако слоевете наистина се слеят с нашия свят? Това ще е катастрофа!
— Ние знаем, че отишлите си Различни искат това. — твърдо каза Едгар.
— На основание на една фраза, казана от вълшебница през тринайсети век?
— Тя е била любовница на Мерлин. Тя е знаела със сигурност.
Не спорих повече.
Какво можех да противопоставя на тяхната вяра? Ами нищо. На вяра можеш да противопоставиш само друга вяра, а не факти, а още по-малко — хипотези.