Разбира се, ако наистина намерят Венеца на Всичко в корема на пълзящият урод, това ще бъде… това ще бъде доста обидно.
Но много се съмнявам.
— Усмихваш се. — каза Генадий. — Какво си намислил?
— По-тихо. — казах аз. — Повдигам си духа. По-добре ми поръчай един коняк.
Генадий стисна зъби и млъкна.
От толкова размишления в пашкула от пълна тишина напълно изпуснах момента на излитане. Погледнах илюминатора — вече бяхме високо, над първия облачен слой. Пфу, сега навсякъде ми се привиждат слоеве, които трябва да се преодоляват…
Не, все пак нещо ме привличаше в тази строфа. Глава и опашка, така ли? Чувал съм за това. В магията? Не, по-скоро във фолклора. В някакви вярвания… Ами да, разбира се! Египетските, а по-късно — и европейските митове. Алхимичните трактати. Будизма — колелото Сансара, прераждането.
Уроборос.
Змията, изяждаща опашката си.
По кожата ми пробяга тръпка. Ох, не напразно Мерлин е поставил на петия слой страж с формата на двуглава змия… В нея, разбира се, няма никакъв Венец.
Но намек има, и то какъв!
Начало и край. Сам се поражда, опложда и убива. Вечната и неизменна сила, разтваряща се в пространството и отново възстановяваща се, безкрайният кръг на времето, защита от хаоса и мрака, обграждащи Вселената, обкръжаваща и поддържаща света, носеща живот в смъртта, а смъртта — в живот, едновременно неподвижна и движеща се…
Смърт и възраждане.
Безкраен поток от Сила, умираща и възстановяваща се…
Аз разбрах.
Разбрах всичко.
Пръстите ми се разтрепериха, затова стинах подлакътника. Улових подозрителния поглед на Генадий и казах:
— Страх ме е да летя. Поръчай ми коняк, а? Бъди човек, поне за малко.
Генадий мълчаливо се надигна и извика с жест стюардесата.
Уроборос.
Начало и край. Смърт и живот. Колело от Сила, удържащо Вселената.
Разбрах всичко. Първи след Мерлин. Ще има с какво да се гордея, ако остана жив!
— Нещо измисли. — каза Едгар. Надигна се, наведе се през облегалката и с любопитство погледна в очите ми: — Ей, Антоне! Бях прав, имаш някаква идея.
— Имам. — потвърдих аз. — Едгар, все пак искам да те попитам още веднъж… сигурен ли си, че е безопасно да извличате отишлите си? Нали знаеш какво е Сенките на Владиките?
— Знам. — Едгар помрачня. — Това са отишлите си магове, призовани от петия слой, където могат да съществуват известно време. Изтръгнати от родната им среда, напомпани със Сила, обезумели… унищожаващи всичко наоколо с нечувана жестокост. Антоне, не трябва да сравняваш насилственото извличане и използване на отишлите си с тяхното възкресяване. Знаеш ли, ако те събудят през нощта, ударят те по главата, залеят те с лайна и започнат да ти крещят нещо в ухото — и ти ще започнеш да буйстваш.
— Значи твърдо сте решили… — Аз помълчах. Не трябваше да се „предавам“ веднага. Едгар не може да прочете мислите ми, все пак съм Висш, но може да почувства лъжата в интонацията ми или в израза на лицето ми. Генадий — също. — Едгар, какви са гаранциите ми?
— Какви гаранции? — изуми се той.
— Гаранции за това, че когато ви обясня всичко, няма да заповядаш да взривят бомбата в Москва. И ще свалиш Котката на Шрьодингер от шията ми.
Едгар се усмихна:
— Много искаш.
— Много давам. — отвърнах аз със същата интонация.
— Клетва в Светлината и Тъмнината устройва ли те?
— Едгар! — студено каза Генадий. — Всичко си има граници!
— Кълна се в Светлината, Тъмнината и равновесието между тях, — отчетливо заговори Едгар, протягайки ръка между мен и Генадий, — че, ако ни помогнеш да овладеем Венеца на Всичко, ще сваля от теб Котката на Шрьодингер, няма да дам заповед за взрива в Москва и ще позволя да участваш в дуел с Генадий. Ако победиш, няма повече да преча на теб и твоето семейство, освен ако не ме нападнете първи. Ако загубиш, се задължавам да не предприемам нищо срещу Светлана или Надя. И пак — освен ако не ме нападнат първи. Кълна се!
На дланта му възникна топче, наполовина светещо, наполовина тъмно, сякаш изсмукващо светлината. Топчето бавно се въртеше, светлината се преливаше в тъмнина, а тъмнината — в светлина.
— Едно уточнение. — казах аз. — Какво означава „ако помогна да овладеете“? Кога ще е това?
— Когато Венеца бъде в ръцете ни.
— Не съм съгласен. — Аз поклатих глава. — Има голяма вероятност всички да загинете, опитвайки да вземете Венеца. А Котката може да бъде свалена само от онзи, който я е поставил. Не ми харесва да прекарам остатъка от живота си без никаква магия и с тази гадост на шията.