Не отидох в ресторанта, изобщо не ми се ядеше. Пообиколих из аерогарата, изпих чаша двойно еспресо, подремнах на стол в чакалнята — и прозявайки се, влязох в самолета. Както можеше да се очаква, Егор летеше със същият рейс. Но сега ние демонстративно не се забелязвахме. Или по-точно — той демонстративно не ме забелязваше, а аз не му досаждах с опити за общуване.
След още един час се приземихме на аерогарата в Единбург.
Наближаваше обяд, когато седнах в таксито — изключително удобно английско такси, което започва да ти липсва, когато напускаш Великобритания. Поздравих шофьора и, подчинявайки се на внезапен импулс, му подадох визитката на „дружелюбният хотел“. Имах запазена стая в обикновен човешки хотел. Но възможността да поговоря с един от най-старите шотландски вампири (двеста години — това не е малко, дори за тях) в неформална обстановка, беше твърде съблазнителна.
Хотелът наистина беше в историческата част на града, на хълма, близо до кралският замък. Свалих стъклото и се оглеждах с любопитството на човек, който посещава нова и интересна страна.
Единбург впечатляваше. Може, разбира се, да се каже, че така впечатлява всеки старинен град, по който преди шейсет години не е минал огнения вал на световната война, стривайки на прах древните събори, замъци и къщи. Но тук имаше нещо особено. Може би самият кралски замък, стоящ толкова удачно на върха и увенчаващ града с каменна корона. Може би изобилието на хора по улиците — мотаещи се без работа, окичени с камери, оглеждащи ту витрините, ту туристическите обекти. Нали кралят го прави свитата му. А може би улиците със старинни къщи и павирани мостове, разпръснати около замъка.
На краля, дори и да има най-красивата корона на главата, са му нужни одежди. Проблясващите на главата му брилянти не спасиха голия крал от приказката на Андерсън.
Таксито спря пред четириетажна каменна сграда, чиято фасада беше притисната между два магазина, пълни с посетители. По витрините висяха разноцветни килтове6 и шарфове, имаше и неизбежните бутилки уиски. Е, а какво друго да изнесеш оттук? От Русия — водка и матрьошки, от Гърция — узо и бродирани покривки, от Шотландия — уиски и шарфове.
Измъкнах се от таксито, взех куфара си от ръцете на шофьора и му платих. Погледнах сградата. Надписът над входа на хотела гласеше: „Highlander Blood“7.
Да. Нагъл вампир.
Примижавайки от яркото слънце, аз тръгнах към входа. Ставаше горещо. Легендата, че вампирите не понасят слънчевата светлина, е само легенда. Понасят, слънцето просто им е неприятно. А в такива горещи дни дори разбирам какво им е.
Вратата пред мен не бързаше да се отвори, явно тук не обичаха автоматиката. Затова я бутнах с ръка и влязох.
Е, поне имаше климатик. Едва ли тази прохлада е останала от нощта, независимо от дебелите каменни стени.
Малкият вестибюл беше полутъмен и, може би именно затова, много уютен. На регистрацията стоеше възрастен, много представителен господин. Хубав костюм, вратовръзка с игла, риза със сребърни копчета на ръкавелите. Пълно лице, с мустаци, червендалесто — кръв и мляко… Впрочем, аурата не оставяше никакво съмнение — човек.
— Добър ден. — Приближих се към него. — Препоръчаха ми вашият хотел… бих искал да наема стая за един.
— За един човек? — с мила усмивка попита господинът.
— За един. — повторих аз.
— Стаите са запълнени, фестивала… — Господинът въздъхна. — Нямате резервация, нали?
— Не.
Той отново въздъхна тъжно и започна да прелиства някакви книжа — сякаш в този малък семеен хотел имаше толкова стаи, че не може да запомни има ли свободни. Без да вдига очи, попита:
— А кой ни препоръча?
— Тъмният на пункта в Хитроу.
— Предполагам, че ще успеем да ви помогнем. — без никакво учудване отговори мъжът. — Каква стая предпочитате? Светла, тъмна? Ако сте… ъ… с куче — има много удобна стая, от която дори най-големият пес може сам да излиза… и да влиза обратно… без да обезпокои никого.
— Трябва ми светла стая. — казах аз.
— Дай му „лукс“-а на четвъртия етаж, Андрю. — се чу зад гърба ми. — Това е висок гост. Много висок.
Взех от портиера възникналият като с вълшебство ключ (не, никакво вълшебство, само ловкост на ръцете), аз се обърнах.
— Аз ще ви придружа. — каза светлокос юноша, стоящ пред автомата за цигари до вратата, водеща към малко хотелско ресторантче. В такива заведения често минават и без ресторант, качват ти храната в стаята, но тукашните посетители имат твърде екзотични вкусове.
7
„Highlander Blood“ (англ) — „Шотландска кръв“. Всъщност „Highlander“ означава „шотландски планинец“, но и този превод е достатъчно точен. Бел.прев.