— Антон. — представих се аз, разглеждайки собственика на хотела. — Антон Городецки, Москва. Нощен Патрул.
— Брус. — каза младежът. — Брус Рамзи, Единбург. Собственик на това заведение.
Външността му беше такава, че трябваше да играе Дориан Грей в екранизация на Уайлд. Млад, грациозен и до неприличие свеж красавец, на който би му отивала значка с надпис „Готов за разврат!“.
Само че очите му бяха стари. Сиви, обезцветени, с равномерна розовина в бялото — очи на двестагодишен вампир.
Вземайки куфара ми — аз не протестирах — юношата се заизкачва по тясната дървена стълба, говорейки в движение:
— За съжаление, нямаме асансьор. Сградата е стара и е твърде малка, за да пробиваме шахта в нея. Освен това не съм свикнал с асансьорите. Струва ми се, че механичните чудовища ще обезобразят тази чудесна къща. Ненавиждам реконструираните къщи, старите фасади, зад които се крият скучни типови квартири. А и рядко имаме посетители, които трудно се изкачват по стълбите… само върколаците не обичат стръмните стъпала, но тях ги настаняваме на първият етаж — там има специална стая — или на втория… какъв вятър ви довя в нашият тих град, Висши Светъл?
И той не беше обикновен. Вампир с първо ниво на Силата — не точно магическа, не като моята, а вампирска. Но все пак смело можеше да го наречеш Различен първо ниво.
— Произшествието в „Подземията“. — казах аз.
— Така си и мислех. — Младежът вървеше напред, прескачайки през две стъпала. — Много неприятно произшествие. Да, оцених хумора на ситуацията. Но това не е хубаво. Вече не са онези времена, когато можеше да се приближиш до някой симпатяга и да го изпиеш до край. Изобщо не са!
— Тъгувате по миналото? — не издържах аз.
— Понякога. — каза младежът. Засмя се: — Но всяка възраст и всяко време си имат своите преимущества, нали така? Хората се цивилизоват, не ходят на лов на вещици и не вярват във вампири. И ние се цивилизоваме. Не може да се отнасяш с човека като с безправен добитък. Хората имат право на малко уважение, дори и като наши предци. А предците трябва да се почитат, нали?
За съжаление, тук не намерих нищо за оспорване.
— Стаята е хубава, ще ви хареса. — Продължаваше вампирът, стъпвайки на четвъртият етаж. Тук имаше само две врати. Стълбата продължаваше нагоре, към мансардата. — Отдясно е луксът за Тъмните, също много симпатичен, декорирал съм го по мой вкус и се гордея с дизайна. А това е вашата стая.
Не му трябваше ключ — потупа леко с длан по ключалката и вратата се отвори. Дребно позьорство, даже странно за толкова древен вампир.
— Имаме много добър самоук дизайнер, Светъл Различен. Той е само шесто ниво, но за тази работа не трябва магия. — продължи Брус. — Помолих го и той декорира три стаи по вкуса на Светлите. В останалите, разбира се, интериорът е по-своеобразен, нали разбирате…
Влязох. И застинах от изумление.
Никога не съм си мислел, че имам такива вкусове.
Всичко наоколо беше бяло, бежово, розово. Паркет от светло дърво, стените са покрити с бежови тапети с бледорозови цветчета, мебелите са старомодни, но също от светло дърво и снежнобял атлаз. До стената — голям диван, кожен. Да уточнявам ли цвета? Бял, разбира се. Кристален полюлей виси от тавана. На прозорците — прозрачен тюл и щори от светлорозов плат.
Как ще пече тук слънцето сутрин…
Едната врата водеше към малка спална. Уютна, с двойно легло. Чаршафите и завивките — копринени, розови. На тоалетната масичка — ваза със свежа червена роза, единственият ярък щрих в цялата стая. Зад другата врата имаше санитарен възел — малък, но оборудван с някакъв високотехнологичен хибрид между джакузи и душ-кабина.
— Пошличко и не съответства на стила. — въздъхна Брус зад гърба ми. — Но на много им харесва.
Лицето му, отразено в огледалото, беше леко огорчено. Явно изобщо не му е харесала идеята да се инсталира това техническо чудо.
Кимнах му, без да се обръщам. Това, че кръвопийците не се отразяват в огледалата, е също такава лъжа като непоносимостта им към слънчева светлина, чесън, сребро и трепетлика. Напротив, отразяват се в огледалата дори когато отклоняват погледа на човек.
Но виж, ако при разговор с тях не ги гледаш, а още повече — безстрашно им обръщаш гръб, това много ги изнервя. Вампирите имат много прийоми, за които е нужно да гледаш противника в очите.
— С удоволствие ще се изкъпя. — казах аз. — Но по-късно. Брус, ще ми отделите ли десет минутки?
— На официална визита ли сте тук, Светли?