Выбрать главу

— Не.

— Тогава, разбира се, ще ви отделя. — усмихна се вампирът. Седна на едно от креслата.

Аз седнах срещу него. Усмихнах му се в отговор, гледайки към брадичката му.

— Е, какво ще кажете за стаята? — поинтересува се Брус.

— Струва ми се, че би се харесала на невинно седемнайсетгодишно момиче. — честно отвърнах аз. — Липсва само бяло котенце.

— Ако пожелаете, ще осигурим и едното, и другото. — любезно предложи вампирът.

Какво пък, можем да считаме, че сме приключили със светската част на разговора.

— Тук съм неофициално. — повторих аз. — Но едновременно с това — по молба на ръководствата на Нощният… и Дневният Патрул в Москва.

— Колко необичайно… — тихо каза младежът. — Уважаемият Хесер и достопочтенният Завулон изпращат един и същ пратеник… при това — Висш маг… при това — по такъв дребен повод. Какво пък, ще се радвам да помогна.

— Лично вас притеснява ли ви произшествието? — директно попитах аз.

— Естествено. Нали вече ви казах мнението си. — Брус се намръщи. — Все пак, не живеем във средновековието. Ние сме граждани на Европа, вече сме двайсет и първи век. Трябва да разчупваме старите модели на поведение… — Той въздъхна и хвърли поглед към вратата на банята. — Не може да се миеш от тасче и да ходиш в дървена тоалетна, ако има водопровод и канализация. Дори ако с тасчето ти е по-удобно… Знаете ли, напоследък тук нараства движението за хуманно отношение към хората. Никой не пие кръв без лиценз. Дори и с лиценз се опитват да не източват до смърт… децата до дванайсет години почти не ги закачат, дори ако жребият падне върху тях.

— А защо до дванайсет?

Брус сви рамене.

— Така се е получило в исторически план. В Германия, например, знаете ли какво е най-страшното престъпление? Убийство на дете под дванайсет години. Ако вече е навършило дванайсет, ако ще и предишният ден, вече в сила са съвсем други правила и присъди. Та така, сега при нас не е прието да се закачат децата. Опитваме се да прокараме закон изцяло да извадим децата от лотарията.

— Много трогателно. — промърморих аз. — А защо младежът е пострадал без лиценз?

Брус се замисли.

— Нали знаете, мога само да предполагам…

— Точно това ме интересува.

Брус се поколеба, после се усмихна широко:

— Какво има да му мислим? Някой от младоците се е побъркал. Най-вероятно младо момиче, скоро е станало вампир, младежът й е харесал… а и обстановката е такава вълнуваща, в духа на старите предания… не се е сдържала.

— Смятате, че е жена?

— Може и мъж. Ако е гей. Връзката не е чак толкова директна. — Брус смутено наведе поглед. — Но винаги е по-приятно… някак физиологично е по-естествено…

— А вторият вариант? — едва удържайки се от коментар, попитах аз.

— Гастрольор. Някой турист. Знаете ли, след Втората световна война всичко така се обърка, всички обикалят насам-натам… — Той неодобрително поклати глава. — Някои безотговорни личности започнаха да се възползват от това.

— Брус, не искам да притеснявам вашите Патрули. — казах аз. — Току-виж решили, че московските им колеги се съмняват в професионализма им. Може би ще ми подскажете кой е главният вампир в града? Старшия, Великия… как го наричате?

— Аз — никак. — усмихна се широко Брус. И демонстративно трепна със зъби — извади от горната челюст два дълги остри зъба, след което ги прибра обратно. — А мен ме наричат Господаря. На мен не ми харесва думата, тя е от глупавите книги и филми. Но щом искат — да ме наричат.

— Все пак сте млад за Господар. — казах аз с леко учудване. — Само двеста години.

— Двеста двайсет и осем години, три месеца и единайсет дни. — уточни Брус. — Да, млад съм. Но тук е Шотландия. Ако знаехте какъв подозрителен, упорит и затънал в своите суеверията народ са тези планинци! Когато бях млад, не минаваше и година без да забият трепетликов кол в някой от нас.

Може би ми се стори, но в гласа на Брус се промъкна нотка на гордост от своите сънародници.

— Ще ми помогнете ли, Господарю? — попитах аз.

Брус поклати глава:

— Не. Разбира се, че не! Ако разберем кой е убил руският младеж, ще го накажем. Сами. Няма да го упокоим, но ще го накажем много строго. Но никой няма да го предаде на Патрулите.

Естествено. Не си струваше да разчитам на друго.

— Безполезно ли е да питам: „Ами ако вече сте го намерили и наказали“? — попитах аз.

— Безполезно е. — с въздишка отвърна Брус.

— И сега какво, да обикалям, да търся престъпника? — с нарочно жалостив тон казах аз. — Или просто да си почина във вашия чудесен град?

В гласът на Брус се промъкна ирония:

— Като Тъмен не мога да ви посъветвам друго, освен: „почивайте“. Отпуснете се, обиколете музеите, разходете се. На кого е притрябвал този умрял студент?