В този момент почувствах, че повече не искам да се сдържам. Погледнах Брус в очите. В черните дупки на очите, радостно оцветили се в червено. Попитах:
— Ами ако те пречупя, умрял кръвопиецо? Ако те пречупя и заставя да отговаряш на въпросите ми?
— Давай. — с нежен, почти ласкав глас отвърна Брус. — Опитай, Висши. Мислиш, че не знаем за теб? Мислиш, че не знаем откъде е Силата ти?
Очи в очи.
Зеници в зеници.
Черен пулсиращ тунел, увличащ ме в пустотата. Водовъртеж от червени искрици на чужд, отнет живот. Примамващ шепот в ушите. Одухотворено, възвишено, неземно красиво лице на младежът-вампир.
Да падна в краката му…
Да плача от възторг и възхищение — към тази красота, мъдрост, воля…
Да моля за прошка…
Той беше много силен. Все пак, това са двеста години опит, умножени по първо ниво вампирска Сила.
И аз почувствах силата му в пълната й мощ. Станах на огъващи се, чужди крака. Направих неуверена крачка напред.
Брус се усмихна.
Точно така се усмихваха преди осем години вампирите в московското дворче, където тичах след безпомощния, поддал се на зова Егор…
Вложих толкова Сила в менталната атака, че ако я бях използвал за файърбол, той щеше да прониже трийсетина къщи и да удари крепостната стена на древният шотландски замък.
Очите на Брус побеляха и се обезцветиха. Черният тунел беше изгорен от бяло сияние. Пред мен, поклащайки се напред-назад, седеше съсухрен старец с младо лице. Впрочем, кожата на лицето му започна да се напуква, покри се с дребни люспички, като пърхот.
— Кой уби Виктор? — попитах аз. Силата продължаваше да тече през мен като тънко ручейче, виеше се като тънка въдица, уловила очите на вампира.
Той мълчеше, само продължаваше да се поклаща в креслото. Да не съм му изгорил мозъка… или каквото има там вместо мозък? Добро начало на неофициално разследване!
— Знаеш ли кой уби Виктор? — преформулирах въпроса си аз.
— Не. — тихо отговори Брус.
— Имаш ли някакви предположения по този въпрос?
— Да… две. Млад… млада… не се е сдържала… Гастрольор… вампир…
— Какво още знаеш за това убийство?
Мълчание. Сякаш си подрежда мислите преди да започне дълга реч.
— Знаеш ли нещо, което не знаят сътрудниците на градските Патрули?
— Не…
Спрях потока Сила. Отпуснах се в креслото.
Какво да правя сега? Ами ако подаде жалба в Дневният Патрул? Непровокирано нападение, разпит…
Брус продължи да се поклаща в креслото още минута. После трепна и погледът му стана по-осмислен.
Осмислен и жалък.
— Моля за извинение, Светъл. — тихо каза той. — Поднасям своите извинения.
Трябваха ми няколко секунди, за да разбера.
Господарят на вампирите — това не е просто най-силният, най-ловкият и най-умният кръвопиец. Това е и този, който никога не е търпял поражение.
За мен жалбата на Брус би предизвикала големи неприятности. Но за него — загуба на статуса.
А този вежлив древен юноша е много честолюбив.
— Приемам извиненията, Господарю. — отговорих аз. — Нека случилото се остане между нас.
Брус облиза устните си. Лицето му порозовяваше, придобивайки предишната миловидност. Гласът му укрепна — той също разбра, че нямам интерес да разгласявам случилото се.
— Но бих помолил, — в последната дума имаше и подчертаване, и отровна ненавист, — да не повтаряте повече тази атака, Светъл. Агресията не беше провокирана.
— Ти ме предизвика на дуел.
— Де-юре — не. — бързо отвърна Брус. — Ритуалът на предизвикателството не беше спазен.
— Де-факто — да. Ще притесняваме ли Инквизицията?
Той примигна. И отново се превърна в предишният гостоприемен домакин.
— Добре, Светъл. Кой помни старото…
Брус се надигна — и леко се олюля. Отиде до вратата. Като излезе, се обърна и с видимо неудоволствие каза:
— Моят дом е твой дом. Тази стая е твое жилище и аз няма да вляза без покана.
А тази древна легенда, колкото и да е странно, е истина. Вампирите не могат да влязат в чужд дом без покана. Никой не знае защо е така.
Вратата се затвори. Аз пуснах креслото — на белия атлаз останаха мокри отпечатъци от длани. Тъмни отпечатъци.
Лошо, когато не спиш нощем. Нервите започват да се изопват.
Но затова пък със сигурност знам, че Господарят на вампирите в Единбург няма никаква информация за убиеца.
Разопаковах си багажа. Вдигнах един светъл ленен костюм, две чисти ризи. Погледнах през прозореца. Поклатих глава. Извадих шорти и тениска с надпис „Нощен Патрул“. Хулиганство, разбира се, но малко ли странни надписи има по тениските?