Честно казано, бях учуден. Виктор е бил убит преди пет дена. Достатъчен срок за всяко полицейско разследване. А Нощният Патрул на Единбург би огледал всичко необходимо дори без да уведомява хората.
Но — затворено…
Свивайки рамене, аз повдигнах връвта, гмурнах се под нея и започнах да се спускам по тясна и тъмна стълба. Металните решетъчни стъпала кънтяха глухо под краката ми. След два „етажа“ се появиха тоалетни, после — тесен коридор със затворени каси. Нарядко светеха лампи, но сигурно не бяха онези, които създават мрачна атмосфера за посетителите. Обикновени бледи енергоспестяващи лампи.
— Има ли някой жив? — извиках аз на английски и сам се поразих от двусмислеността на думите си. — Хей… има ли някой… Различен?
Тишина.
Минах през няколко стаи. На стените висяха портрети на хора със зверски мутри. Текстовете в рамки разказваха за престъпници, маниаци, човекоядци, чернокнижници. В шкафовете — груби фалшификати на отрязани ръце и крака, колби с тъмни течности, инструменти за изтезания. От любопитство ги погледнах през Сумрака. Фалшификат — с тях не са измъчвали никого, нямаше ни най-малки остатъчни следи от страдание.
Прозях се.
Над главата ми бяха опънати въжета, които трябваше да изобразяват паяжина. Върху тях — окачени дрипи, още по-нагоре се виждаше метален таван с нитове колкото чинии. Атракционът беше приспособен от чисто утилитарно, техническо помещение.
Нещо ме тревожеше…
— Има ли някой? Живи или мъртви, обадете се! — отново повиках аз. Отново не дочаках отговор. Не, все пак какво ме притесни? Току-що… някаква неправилност… когато гледах през Сумрака…
Аз отново се огледах, използвайки сумрачното си зрение.
Точно така! Ето го несъответствието!
Наоколо нямаше син мъх — безобидния, но неприятен паразит. Той расте на първия слой на Сумрака, единственият постоянен обитател на тази сива, скрита част на мирозданието. Тук, където хората постоянно изпитваха страх, дори и несериозен, панаирен, синият мъх трябва да е плъзнал навсякъде. Да виси от тавана като мъхест сталактит, да застила пода с отвратително мърдащ килим, да украсява стените.
Но мъх нямаше.
Някой редовно чисти помещението? Изгаря го — ако е Светъл, или го замразява — ако е Тъмен?
Какво пък, ако сред сътрудниците има Различен, това ще ми помогне.
Сякаш в отговор на мислите ми се чуха стъпки. Бързи — сякаш някой беше чул виковете ми и бързаше отдалеч, през лабиринта от гипсокартонени прегради. Минаха още няколко секунди и оцветената в черно врата, водеща от това помещение към следващото, се отвори.
И влезе вампир.
Не истински, разбира се. Обикновена човешка аура.
Маскиран.
Черен плащ, гумени зъби в устата, блед грим на лицето. Много качествен грим. Само рижите къдрави коси не пасваха в картинката. Сигурно му е писнало да слага черната перука по време на работа. Не съответстваше и пластмасовата бутилка с минерална вода, от която гостът тъкмо смяташе да отпие.
Момчето ме видя и се намръщи. Добродушното лице стана ако не зло, то строго, назидателно. Той вдигна ръка към устата си и се извърна за секунда. Когато отново ме погледна, вампирските зъби бяха изчезнали.
— Господине?
— Тук ли работите? — попитах аз. Не ми се искаше да използвам магия и да пречупвам волята му. Винаги можеш да се разбереш просто така. По човешки.
— Да, но атракциона е затворен. Временно.
— Заради убийството ли? — попитах аз.
Момчето се намръщи. Сега вече със сигурност не беше дружелюбен.
— Господине, не знам кой сте… Това е частна собственост. В момента е затворена за посетители. Моля ви, да тръгваме към изхода.
Той направи крачка към мен и дори протегна ръка, с целия си вид изразявайки готовност да ме изгони със сила.
— Бяхте ли тук, когато убиха Виктор Прохоров? — попитах аз.
— Кой сте вие, всъщност? — Момчето се напрегна.
— Негов приятел. Днес долетях от Русия.
Лицето на момчето се промени. Започна да отстъпва, докато не опря гръб във вратата, от която дойде. Бутна я, но вратата не се отвори. Признавам, вината за това беше моя.
Сега вече момчето се паникьоса.
— Господине… не съм виновен! Всички тъгуваме за смъртта на Виктор! Господине… товарищ!
Последната дума я каза на руски. От кой ли стар екшън я е запомнил?
— Ама какво ви е? — Вече се разстроих и аз. Приближих се към него. Нима ми провървя и случайно се натъкнах на човека, който знае нещо, който е замесен в убийството? Иначе защо е тази паника?