Выбрать главу

— Слушам ви. — вежливо ми отговориха след две позвънявания. И интересно — отговориха ми на руски.

— Добър ден, Томас. — казах аз, решавайки все пак да не използвам руското име Фома. — Казвам се Антон Городецки и съм ваш колега от Москва. Хесер ме помоли да ви предам много поздрави.

Всичко това ужасно приличаше на лоша шпионска история. Дори се намръщих.

— Здравейте, Антоне. — непринудено ми отвърнаха. — Тъкмо очаквах вашето позвъняване. Как мина пътуването?

— Прекрасно. Настаних се в симпатично хотелче, малко тъмничко, но затова пък е в центъра. Разходих се из града и малко под града. — Вече бях набрал инерция. Оказа се доста забавно да говориш с езопов език. — Може ли да се срещнем?

— Разбира се, Антоне. Сега ще дойда при вас. — обеща събеседникът ми. — Макар че… може би вие ще се преместите при мен? Мястото ми е доста уютно.

Вдигнах глава и погледнах възрастния господин, седящ до прозореца. Високо чело, гъсти вежди, остра брадичка, умни иронични очи. Господинът прибра мобилния телефон в джоба си и с жест посочи към свободният стол.

Да, имаха много общо с Хесер. Не във външния вид, разбира се, а в маниера на общуване. Сигурно Томас Лермонт се справя със самозабравилите се подчинени не по-зле от Борис Игнатиевич.

Взех си халбата и се преместих на масата на ръководителя на единбургския Нощен Патрул.

— Наричай ме Фома. — първи заговори той. — Ще ми е приятно да си спомня за Хесер.

— Отдавна ли се познавате?

— Отдавна. Хесер има и по-стари приятели, аз — не… Много съм чувал за тебе, Антоне.

Замълчах. Нямаше какво да отговоря, до вчера не бях чувал за ръководителя на единбургския Нощен Патрул.

— Говорил си с Брус. Как ти се стори нашия Господар на вампирите?

Позабавих се с отговора, формулирайки своите впечатления:

— Зъл, нещастен, ироничен. Но те всички са зли, нещастни и иронични. Разбира се, не е убивал Виктор.

— Ти си го притиснал. — не попита, а констатира Фома.

— Да. Така се получи. Той не знае нищо.

— Не се оправдавай. — Лермонт отпи от бирата си. — Получи се много удачно. Самолюбието ще го накара да мълчи, а ние получихме информация… Добре, какво видя в „Шотландските подземия“?

— Страшилка за деца. Атракциона е затворен, но успях да поговоря с един от актьорите. И да огледам местопроизшествието.

— Е? — оживи се Лермонт. — И какво разбра, Антоне?

Годините общуване с Хесер не бяха минали напразно. Сега моментално усещах кога властната началническа ръка възнамерява да бутне в калта самодоволният млад маг.

— Тази „Кървава ръка“, където са заклали Виктор… — Погледнах към невъзмутимия Лермонт. Коригирах се: — Където са убили Виктор. Във водата има кръв. Много човешка кръв. Изглежда, че не вампир е източил кръвта на момчето. Срязали са му артерията и са го държали, докато кръвта се е изливала в канавката. Но трябва да се направи анализ на водата. Може да привлечем и полицията, да направят ДНК-анализ…

— Ох, тази ваша вяра в технологиите. — Фома се намръщи. — В канавката е кръвта на Виктор. Проверихме още първият ден. Най-елементарна магия за подобие, достатъчно е пето ниво на Силата.

Но аз не възнамерявах да се предавам. Общуването с Хесер ме е научило и на изкуството да се измъквам.

— За нас не е интересно, но трябва да подскажем тази идея на полицията. Нека и те да разберат, че кръвта е изсипана в канавката. Това ще им помогне в разследването, а едновременно с това ще пресече всички слухове за вампири.

— Нашата полиция е много добра. — спокойно каза Фома. — Те също са проверили всичко и водят разследване. А пресичането на глупави слухове не е в тяхната компетенция. Кого го интересуват глупавите „жълти“ вестници…

Аз се ободрих. Каквото и да говорим, аз бързо и точно проведох правилното разследване.

— Предполагам, че нашето вмешателство вече не е необходимо. — казах аз. — Убийството е зло, но нека хората сами се борят със своето зло. Наистина, жалко за момчето…

Фома кимна и отпи още бира. После каза:

— Жалко за момчето, да… Антоне, а какво да правим с ухапването?

— Какво ухапване?

Фома леко се наведе през масата и каза шепнешком:

— На шията на Виктор няма рана, Антоне. Това са следи от вампирски зъби, без никакво съмнение. Лошо, нали?

Почувствах как ушите ми пламнаха. Попитах глупаво:

— Сигурно ли е?

— Напълно. Е, откъде убиецът ще знае устройството и функциите на вампирският зъб с такава точност? Латералните жлебове, каналите на Дракула, винтовото усукване при проникване…

Вече гореше цялото ми лице. Сякаш наяве видях класната стая, в която някога се учих, Полина Василевна с показалката и големият гумен макет на масата: нещо остро, усукано, завито като тирбушон, с бяла пластмасова табелка, на която с черни букви пишеше: „Десен очен (работен) зъб на вампир. Макет. Мащаб 25:1“. Някога макетът се движеше, при натискане на бутон се удължаваше и започваше да се върти. Но моторчето бе изгоряло отдавна, никой не си направи труда да го поправи и зъбът бе застинал завинаги между маскировъчно и работно положение.