— Прибързах с изводите. — признах аз. — Вината е моя, господин Лермонт.
— Не си виновен, просто ти се е искало да не замесени Различни. — великодушно каза Фома. — Ако беше прегледал резултатите от аутопсията, щеше да разбереш, че версията ти е неправилна. Е, какво ще кажеш?
— Ако вампирът е бил много гладен и е изсмукал човека докрай, — аз се намръщих, — то би могъл и да повърне. Но не всичката кръв… Във водата имаше ли следи от анестезиращ разтвор?
— Нямаше. — Фома кимна одобрително. — Впрочем, това няма значение, вампирът може да е бързал и да е минал без обезболяване.
— Могъл е. — съгласих се аз. — Значи или му е прилошало, или го е ухапал и го е държал, докато му изтече кръвта. Но защо?
— За да заблуди всички и да обърка разследването.
— В това няма никакъв смисъл. — аз поклатих глава. — Защо да обърква? Защо едновременно оставя следи от вампирско ухапване и излива кръвта? Те се отнасят много грижливо към нея, не я изливат напразно. Нашите вампири даже имат поговорка, за новаците: „Пролял си кръв на земята — все едно си ударил майка си“.
— Винаги може да се намери смисъл. — наставнически каза Фома. — Например — убиецът-вампир е трябвало да насочи подозренията към млад и гладен вампир. Затова е ухапал момчето, но не е пил, а е излял кръвта, надявайки се, че няма да я открият. Или вампирът е бил гладен, ухапал го е, но веднага се е опомнил и е предпочел да излее кръвта, за да създаде видимост за фалшификация на данните…
Напълно увлечен, аз замахах с ръце, чувствайки се сякаш разговарям с Хесер:
— Стига, Бо… Фома! Могат да се измислят много версии, но още не съм срещал гладен вампир, който би се отказал от кръвта, след като е забил зъбите си. Това е безполезен спор. Много по-важно е защо са убили момчето. Случайна жертва? Тогава наистина трябва да търсим гастролиращ вампир. Или някой е искал да убие именно Виктор?
— Вампирът може да убие човек с един удар. — каза Фома. — Дори без да го докосва. Защо да оставя следи? Виктор можеше да умре от сърдечен удар и никой нямаше да заподозре нищо.
— Съгласен съм. — кимнах аз. — Тогава… тогава вашият Господар е прав. Това е някакъв гастролиращ вампир, а момчето му е попаднало случайно. Ухапал го е, изпил го е, изплашил се е, повърнал е кръвта…
— Така изглежда. — съгласи се Фома. — Но нещо ме тревожи, Антоне.
Мълчаливо допихме бирата си.
— Опитвахте ли да снемете следи от тялото? — попитах аз.
Нямаше нужда да уточнявам, че имах предвид отпечатък от аурата.
— На мъртвец — от мъртвец? — Фома скептично поклати глава. — Никога не сме успявали. Но опитвахме, да. Нямаше следи… Кажи ми патрулен, а какво друго необичайно видя в „Подземията“?
— Там работят Различни. — казах аз. — Никъде няма син мъх, а мястото е пълно с емоции. Някой почиства редовно.
— Там не работят Различни. — измърмори Фома. — Там не расте син мъх.
Погледнах недоверчиво към Фома.
— Опитахме се да внесем отвън. Изсъхва и се разпада до един час. Такава природна аномалия…
— Ами… случва се, сигурно. — казах аз, отбелязвайки си мислено, че трябва да се поровя в архивите.
— Случва се. — призна Фома. — Антоне, искам да те помоля да не спираш разследването си. Нещо ме тревожи. Опитай да поговориш с приятелката на Виктор.
— Момичето още ли е тук?
— Разбира се. Полицията я помоли да не напуска града. Хотел „Апекс-Сити“, тук наблизо. Предполагам, че за теб ще е по-лесно да установиш контакт с нея.
— Подозирате ли я в нещо?
Фома поклати глава:
— Обикновен човек… Не, работата е друга. Тя преживява тежко смъртта на любовника си, охотно сътрудничи с полицията. Мой сътрудник също разговаря с нея… под прикритието на следовател. Но може би някой сънародник по-лесно би установил контакт с нея. Ами ако тя си спомни още нещо? Жест, поглед, дума — някаква дреболия. Изобщо не искам да прекратявам това разследване и да оставя всичко на полицията.
— Добре би било да се срещна и със собственика на „Шотландските подземия“. — казах аз.
— Това няма да помогне с нищо. — отхвърли предложението ми Фома.
— Защо?
— Защото тези глупави „Подземия“ са мои! — с отвращение каза Фома.