— А… — Аз се запънах. — Е… но тогава…
— Какво тогава? Имам малък холдинг, „Scottish colours“, занимава се с туризъм. Нашият Нощен Патрул е акционер на холдинга, печалбите финансират оперативната ни дейност. Организираме музикални и циркови изпълнения, притежаваме части от няколко ресторанта, четири пъба, „Шотландските Подземия“, три екскурзионни автобуса и агентство, което вози туристи до езерото. А от какво друго да правим пари? — Той се усмихна. — Цял Единбург живее за сметка на туристите. Ако се окажеш в Глазгоу, в покрайнините — не се плаши. Ще видиш рушащи се сгради, затворени ресторанти, бездействащи заводи. Промишлеността умира. В Европа е неизгодно да се произвеждат стоки, в Европа е изгодно да предлагаш услуги. Какво му остава на стария бард, освен да организира концерти и атракциони?
— Разбирам, просто се изненадах…
— Там не работят Различни. — повтори Фома. — Странно място е това… не расте син мъх… затова някога купих тази земя. Но нищо необичайно не открих.
— Тогава може би това убийство е удар срещу вас? — попитах аз. — Срещу вас лично и срещу Нощният Патрул на Единбург. Някой иска да компрометира Светлите?
Фома се усмихна и се надигна от стола.
— Точно за това ми трябваш, Антоне. За да участва в разследването силен маг отвън. Поговори с Валерия, става ли? И не отлагай.
Но се наложи да отложа срещата с Валерия.
Вече приближавайки се към хотела, аз видях поредната тълпа туристи, събрала се около поредния артист. Над главите на хората излитаха като дъга малки разноцветни топчета — и неизвестно защо веднага разбрах кого ще видя. Въпреки, че Егор се нарече илюзионист, а не жонгльор.
Всъщност артистите там бяха петима. Трима младежи в ярки „циркови“ дрехи в момента почиваха. Младо момиче с развяваща се полупрозрачна рокля обхождаше зрителите с поднос, който доста охотно се пълнеше с монети и банкноти.
В момента „играеше“ само Егор. Той беше с черен костюм, бяла риза, папийонка — елегантен и подчертано разграничен от ярката, лятно облечена тълпа.
Егор жонглираше с цветни топчета. Не, не просто жонглираше… Дясната му ръка сякаш изстрелваше във въздуха червени, сини и зелени топчета, не по-големи от вишна. Отворената му длан се обръщаше преднамерено бавно, демонстрирайки, че в нея няма нищо. После пръстите се свиваха, ръката рязко се вдигаше нагоре — и във въздуха се издигаше поредното топче. Лявата ръка ловеше падащите топчета, скриваше ги в юмрук, прекъсваше дъгата и моментално се отваряше — празна.
Топчетата се появяваха от нищото и изчезваха в нищото. Те ставаха все повече — сякаш Егор не успяваше да извади от въздуха всичко, което подхвърляше. Цветната парабола ставаше все по-ярка и по-плътна, превръщаше се в цветен шнур. Движенията на пръстите му се ускориха дотолкова, че вече излязоха извън пределите и на най-ловкия жонгльор. Зрителите затаиха дъх. Уличният шум приближаваше към замрялата тълпа — и затихваше като прибой от далечно море. Цветният шнур проблясваше в ръцете на Егор.
Напрежението нарастваше. Момичето спря да събира пари — и без това вече никой не я гледаше, — обърна се към Егор и го загледа с влюбени възторжени очи.
Егор рязко тръсна ръце — и в тях се появи трептяща разноцветна лента.
Зрителите започнаха да аплодираха, сякаш събудени от сън.
Спомних си старият анекдот за фокусника, който кандидатствал за работа в цирка: „Излизам на сцената и жонглирам с разноцветни рибки, представяте ли си? После те излитат до самия купол — и изчезват. Само че още не съм измислил как да направя това…“
Бедният глупав фокусник. За да направиш това, трябва да си Различен. Дори и неиницииран.
Всъщност, дори без инициация, без първо влизане в Сумрака, Различният е способен на повече неща от обикновения човек. А при Егор всичко е по-сложно. В детството си той влезе в Сумрака. Дори достигна второ ниво, макар и с помощта на чужда Сила; неговите способности са минимални.
Но той избягна окончателната инициализация. И остана такъв, какъвто е — неопределил се Различен, не умеещ съзнателно да контролира възможностите си, непривързан нито към Светлината, нито към Тъмнината. Неговата Книга на Съдбата беше пренаписана, върнаха го в изходното състояние, дадоха му възможност отново да избира — но той се отказа от избора.
И реши, че е обикновен човек.
Дори самият Егор не разбира как прави своя номер. Той смята, че много ловко жонглира с топчетата, прехвърляйки ги незабележимо от ръка в ръка, преди отново да ги хвърли нагоре. А после много ловко подменя топчетата с някаква специална лента, утежнена на няколко места за удобство.