Всъщност такъв фокус е невъзможен.
Но Егор е сигурен, че прави номера без всякаква магия. Като обикновен ловък човек.
Зрителите ръкопляскаха. На лицата им имаше жив, неподправен възторг, какъвто можеш да видиш в цирка само у децата. За миг светът за тях стана вълшебен и удивителен.
Те не знаят, че той наистина е такъв — нашият свят…
Егор се поклони и бързо мина по кръга — не събираше пари, макар че му подаваха банкноти, а просто се вглеждаше в лицата на зрителите.
Та той се зарежда! Без да разбира, се зарежда от емоциите на зрителите!
Започнах припряно да се измъквам от тълпата. Но отзад пречеха зрители, в краката ми се мотаеха деца, в ухото ми дишаше полуголо девойче с обеци на устната. Не успях — Егор ме забеляза. И спря.
Не ми оставаше нищо друго, освен да разперя ръце.
Егор се поколеба, после прошепна нещо на вървящото след него момиче с подноса. И се вряза в тълпата. Хората му правеха път, но одобрително го потупваха по рамото, говорейки нещо възхитено на различни езици.
— Извинявай, тук съм случайно. — виновно казах аз. — Изобщо не очаквах да те видя.
Той ме погледна изпитателно, после кимна:
— Вярвам ти.
Е, да, той сега е на върха на Силата си. Интуитивно чувства лъжата.
— Ще тръгвам. — казах аз. — Добро представление направи, загледах се.
— Чакай, трябва да си разквася гърлото. — Егор тръгна до мен. — Пет пъти се препотих.
Някакво любопитно момченце настоятелно го хвана за ръкава. Егор вежливо спря, разкопча маншетите на ризата си и демонстрира, че там няма нищо. После извади от въздуха сребристо топче и го връчи на недоверчивият зрител. Хлапето изписка от възторг и хукна към стоящите наблизо родители.
— Супер. — похвалих го аз. — Даваш ли представления в Москва? Бих завел дъщеря си на цирк.
— В Москва — не. — Егор се намръщи. — Знаеш ли колко е трудно да пробият у нас младите в цирка?
— Досещам се.
— Ако не си от цирково семейство, ако не си скачал на манежа от петгодишен и нямаш връзки… А ако ти предлагат работа в чужбина… — Егор се намръщи. — Да вървят по дяволите! Догодина започвам във френски цирк, сега обсъждаме договора, нека после се пукнат от яд…
Седнахме на масичка пред близкото кафе. Егор поръча чаша сок, аз — двойно еспресо. Отново ми се доспиваше.
— В крайна сметка заради мен ли си тук, или не? — рязко попита Егор.
— Та аз дори не предполагах, че летиш за Единбург! В командировка съм съвсем по друг повод!
Егор ме гледаше подозрително. После въздъхна и каза:
— Тогава извинявай. Нещо избухнах в самолета. Не харесвам твоята фирма… няма за какво да я харесвам.
— Всичко е наред. — аз протестиращо вдигнах длани. — Не се обиждам. Няма нужда да харесваш фирмата ни, тя не заслужава това.
— Ъхъ. — Егор замислено гледаше в чашата с портокалов сок. — Как е там? Още ли Хесер е начело?
— Разбира се. Бил е, е, и ще бъде.
— А как са Тигърчето и Мечока? — Егор се усмихна, сякаш си спомняше нещо хубаво. — Ожениха ли се?
— Тигърчето загина, Егор10. — Аз трепнах, съобразявайки че той не знае за това. — Много неприятна история беше… всички пострадахме.
— Загинала. — замислено каза Егор. — Жалко. Тя много ми харесваше. Беше толкова силна, върколак…
— Трансформиращ се маг. — поправих го аз. — Да, силна, но много емоционална. Нахвърли се на Огледалото.
— На огледало?
— Ами… това е вид маг. Много необичаен. Понякога, ако единият Патрул започне да побеждава, на помощ на другия идва маг-Огледало. Казват, че го поражда самият Сумрак, но никой не знае със сигурност. Огледалният маг не може да бъде победен в обикновен бой, той приема Силата на противника си и отразява всеки удар. Тогава пострадахме… и Тигърчето загина.
— А Огледалото? Убихте ли го?
— Виталий Рогоза, така се казваше… Той се развъплъти. От само себе си, това е тяхната съдба. Огледало става слаб неопределил се маг, който губи паметта си, пристига на мястото, където една Сила придобива рязко преимущество над другата и застава на страната на губещата Сила. После Огледалото изчезва, разтваря се в Сумрака.
Вече говорих напълно автоматично. Мислейки за друго.
В гърдите ми растеше болезнена студена буца.
Значи, слаб и неопределен маг?
— Така му се пада. — отмъстително каза Егор. — Жалко за Тигърчето… Често се сещах за нея. И за теб, понякога.
— Наистина? — попитах аз. — Надявам се, не с лошо?
Честно казано, в момента ми беше безразлично кого и как си спомня Егор.
Слаб неопределен маг.
Пристига на мястото, където…
Разтваря се в Сумрака…
— Сърдих ти се. — призна Егор. — Но не много. Общо взето, не си виновен. Работата ти е такава… гнусна. Но се обидих, разбира се. Дори веднъж сънувах, че ти всъщност си ми баща. И че напук на теб ставам Тъмен маг и работя в Дневния Патрул11.