Но нали той не е загубил паметта си! Не може така еднозначно да сравнявам Рогоза и Егор.
— Смешен сън. — казах аз. — Казват, че някои сънища — това са други реалности, които се промъкват в нашето съзнание. Може би някъде и някога е било точно така. Жалко, разбира се, че си отишъл при Тъмните…
Егор помълча, после изсумтя:
— А, не. Вървете всички на… Не обичам Тъмните, не обичам Светлите. А ти идвай, Антоне! Аз съм отседнал наблизо. В „Апекс-Сити“. Ще те запозная с колегите, страхотни момчета са!
Той остави няколко монети на масата и стана.
— Отивам да работя. Моят номер е гвоздеят на програмата, без мен почти нищо няма да спечелят.
Той едва беше опитал сока си.
— Егор! — повиках го аз. — А как пристигна в Единбург? Сам ли?
Младежът ме погледна учудено.
— Не, не сам. Една фирма ме покани, „Scottish colours“. Шотландски колорит. Е, ние й викаме „Скотски цветове“. Защо питаш?
— Мислех, да ти помогна, ако трябва. — без колебание излъгах аз. — Да ви намеря антрепренер12.
— Благодаря ти. — каза Егор с такава топлота в гласа, че бях готов да потъна вдън земя от срам. — Няма нужда, но все пак благодаря, Антоне.
Аз седях и гледах утайката на дъното на чашката. Не ми ли стигат тези съвпадения? Да погледаме на кафе?
— Скотски цветове. — измърморих аз.
В гърдите ми беше толкова студено, че вече не болеше.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Няма нищо по-нелепо от това, като пристигнеш в непознат град, да си стоиш в хотелската стая. Е, може — в жегата на испанската сиеста. Или при новобрачните на сватбено пътешествие, когато размерът на леглото е по-вълнуващ от гледката през прозореца…
Впрочем, Валерия беше в безизходно положение. Полицията не й разрешаваше да напусне града. А да излезе — сред веселящата се тълпа, във водовъртежа на туристите — изобщо не й се искаше.
Тя веднага отвори вратата, сякаш чакаше на прага. Макар че, естествено, никой не би могъл да я предупреди — минах покрай портиера в Кръг от Невнимание.
Момичето беше само по шорти и сутиен. Да… горещо е, разбира се. Тук климатици няма дори в хубавите хотели, климатът не позволява. Горещо е — особено като си пийнеш.
— Да? — с пиянско предизвикателство каза Лера.
Черните й коси бяха вързани отзад, симпатична, слабичка, доста висока.
С едната ръка държеше вратата към банята. Посещението ми я бе заварило на път към тоалетната.
— Здравейте, Лера. — вежливо казах аз. Видът ми не беше много представителен, шорти и тениска, но все пак избрах тон на „представител на органите“. — Ще разрешите ли да вляза?
— Защо не? — учуди се Лера. — Вли… — тя хлъцна. — Влизайте. Аз само… ей сега.
Тя влезе в банята, без дори да си направи труда да затвори вратата. Поклатих глава, минах покрай неоправеното легло и седнах на креслото до прозореца. Стаята беше малка, но уютна. На масичката за списания имаше бутилка уиски „Гленливет“ — изпразнена наполовина. Погледнах към банята и изпратих към Лера едно просто заклинание.
От банята се дочуха кашлящи звуци.
— Да ви помогна ли, Лера? — попитах аз, наливайки си два пръста уиски.
Лера не отговаряше. Тя повръщаше.
В мини-бара намерих студена минерална вода. Разклатих чашата на Лера — от нея лъхаше на уиски. Налях малко вода и я изсипах направо на килима. Налях още вода.
— Извинете… — момичето излезе от банята присвито, но забележително по-жива. — Аз… Извинявайте.
— Пийнете вода, Лера. — подадох й чашата аз.
Симпатично момиче. Съвсем млада. И с много нещастни очи.
— Кой сте вие? — Тя жадно пресуши чашата. — Мамка му… ще ми се пръсне главата.
Тя седна в свободното кресло и притисна ръце към главата си.
Да, така никакъв разговор няма да се получи…
— Да ви помогна ли?
— Имате ли аспирин? Нещо за главоболие…
— Древен китайски масаж. — казах аз, докато ставах и отивах зад нея. — Сега болката ще мине.
— О, не вярвам в масажи, мъжете само разправят, че могат да масажират, само и само да… — започна Лера. И млъкна веднага щом докосването на ръцете ми започна да премахва болката.
Разбира се, не мога да масажирам. Затова пък с масажа мога да маскирам лечебната магия.
— Колко е хубаво… вие сте вълшебник. — измърмори Лера.
— Вълшебник съм. — съгласих се аз. — Дипломиран Светъл маг.
Така… Премахваме свиването на съдовете… вадим алкохола от кръвта… къде да го… добре, ще го пуснем през бъбреците… неутрализираме метаболитите… серотонина и адреналина са нормални… киселинния баланс на кръвта… добре, тъкмо ще намалим изработката на солна киселина в корема…
12
Антрепренер — (от фр. „entrepreneur“ — предприемач) — притежател, арендатор или собственик на частно артистично предприятие — театър, цирк и др. Бел.прев.