Разбира се, не мога да се меря със Светлана. Тя би направила всичко това само с едно докосване. Аз честно се трудих около три минути — Сила има, а майсторство не достига.
— Такива чудеса няма. — нервно каза Валерия. Обърна се и ме погледна.
— Има, има. — казах аз. — Сега ще ви се приходи до тоалетната. Не се притеснявайте и не се стискайте, ще пикаете през петнайсет минути. Докато не изкарате всичката гадост от организма… Стоп. Почакайте малко.
Вгледах се внимателно. Да, наистина.
— Повече не пийте. — наредих аз. — Изобщо.
И влязох в банята — да си измия ръцете. Течащата вода отнесе от пръстите ми умората и отпечатъка на изкривената от страдание аура. Можеше да се почистя и със Сила, но народните средства са най-надеждни.
— Какво ми нареждате? — мрачно каза Лера, когато се върнах. — Благодаря, масажът ви е хубав… аз ей сега!
Почаках докато се върне от тоалетната, явно зашеметена от бързината и резултатността на започналото прочистване на организма. И когато тя седна, поясних:
— Бременна сте. Не трябва повече да пиете.
— Утре трябва да ми започне цикъла! — изтърси Лера толкова яростно, че разбрах — тя е чувствала. С женската си интуиция, без никакви задръжки, е разбрала, че е бременна. Разбрала е, отхвърлила е самата мисъл — и се напила.
— Няма да започне.
Тя не започна да спори. Дори не се поинтересува откъде съм разбрал. Сигурно го е приписала на чудесата на източната медицина. Попита:
— Защо ми е дете без мъж?
— Това вие трябва да решите. — казах аз. — Не възнамерявам да ви убеждавам в нищо.
— Кой сте вие? — попита най-накрая Лера.
— Городецки. Антон Городецки. От Москва. Аз… възложено ми е да изясня обстоятелствата около смъртта на Виктор.
Лера въздъхна. Горчиво каза:
— Виткиния татко е пуснал връзките си… А смисъл… вече…
— Да узнаем истината.
— Истината… — Момичето си наля вода и пресуши чашата. В момента организмът й с бясно темпо изпомпваше кръвта й през бъбреците, отделяйки алкохола. — Виктор го уби вампир.
— Вампири няма, Лера.
— Знам. Но ако момчето казва: „Някой ми пие кръвта“, а после го намират с прехапана шия и без кръв?
В гласът й зазвъняха тънки истерични нотки.
— Канавката, в която е плувала лодката, беше проверена. — казах аз. — В нея има кръв. Много кръв. Успокойте се, Лера. Никакви вампири не съществуват. Някой е убил приятеля ви. Източил му е кръвта. Това е страшно, това е жестоко, но вампири няма.
Тя помълча около минута. После попита:
— Защо полицията не ми каза за това?
— Имат си причини. Страхуват се от изтичане на информация. Може би дори ви подозират в нещо.
Това изобщо не я изплаши, по-скоро я ядоса.
— Мръсници. Не мога да спя, наливам се с уиски по цял ден, вчера едва не вкарах в леглото някакво момче… Страх ме е сама, разбирате ли? Страх ме е. А те мълчат… Извинете, аз за минутка.
Почаках, докато се върне от тоалетната. Казах:
— Сигурно малко съм прекалил с масажа. Но аз не съм професионалист, просто… назубрил съм някои неща.
— Какво ли не ви учат вече. — каза Лера, и аз разбрах че тя ме мисли за човек от КГБ, точно както младият французин от „Подземията“. Всички ние сме деца на масовата култура. Всички вярваме в нейните щампи. Дори не ти трябват документи, стига да се държиш като таен агент от някой екшън.
— Лера, ще ви помоля да помислите и да си спомните всички обстоятелства около смъртта на Виктор. — казах аз. — Разбирам, че сте разказвали това вече много пъти. Но все пак се опитайте.
— Седнахме в тази глупава лодка. — започна Лера. — Едва не паднах, там слизането е много неудобно, дъното е дълбоко и в тъмното нищо не се вижда.
— Започнете от самото начало. След като станахте сутринта — разказвайте оттогава. И подробно.
В очите на Лера се появи хулиганско пламъче.
— Ами… събудихме се в десет, вече бяхме закъснели за закуската. Затова правихме секс. После отидохме в банята. И полудувахме малко под душа…
Кимах с доброжелателна усмивка, слушайки разказа й — наистина подробен. И когато момичето се разплака, мълчаливо чаках няколко минути. Сълзите стихнаха, Лера тръсна глава. Погледна ме в очите:
— Влязохме в един пъб… „Дъб и лента“… хапнахме. Изпихме по халба бира. Беше горещо и изведнъж видяхме рекламата на този проклет атракцион. Виктор реши, че е интересно. Е… във всеки случай поне ще е прохладно. И влязохме.
Нищо. Никакви следи. Разбирах, че Лера са я разпитвали професионалисти, изцеждали са я, карали са я да си спомни, повтаряли са въпросите по десет пъти. Какво още може да си спомни тя?