Но Фома мълчаливо влезе в лодката. Аз — след него. Фома махна с ръка, механизъма заскърца и лодката тръгна напред.
— Не сте ли повикали полиция? — попитах аз.
— Още не. Само своите… и наблюдател от Тъмните.
— Къде са?
— Помолих ги да почакат няколко стаи по-нататък. Казах им, че искам да поканя независим експерт за огледа на трупа. Обикновен човек. Няма защо да се разкриваш…
Лодката пропълзя през затъмнения участък и спря на втория пристан.
— Ето. — мрачно каза Фома.
Измъкнах се от лодката и тръгнах след Фома към следващата стая. Тук бяха изложени инструменти за смъртни наказания. От тавана висеше обесен манекен, а на гилотината… на гилотината не беше манекен. Убиецът отново беше демонстрирал чувството си за хумор.
Да отрежеш главата на човек с тъпият изкуствен нож на макет на гилотина — за това трябва да имаш нечовешка сила. Например — да си вампир.
Бялата пластмасова кофа под гилотината беше наполовина пълна с кръв. Отсечената глава лежеше до нея.
Клекнах и внимателно вдигнах главата. И ми се прииска да крещя — от безсилие и осъзнаване на собствената си глупост.
— Ако знаех кой мръсник… — каза Фома. — Човекът работеше при мен седемнайсет години…
— Мръсникът е младо момче с рижа коса. — казах аз. — Представя се за французин, говори с лек акцент. На външен вид е около двайсетгодишен. Има склонност към театрални ефекти. Много находчив. Забележителен актьор.
Аз внимателно оставих отсечената глава на пода. Погледнах стъписаният Лермонт и поясних:
— Прекараха ме като дете. Разговарял съм с убиеца, намирайки се на две крачки от трупа. И нищо не заподозрях. Нищичко!
Главата на убития пазач — чернокоса, леко посивяла, както е присъщо на хората над петдесетте, — ни гледаше сляпо от пода.
— Можеш да замаскираш същността си само от по-слаб. — Лермонт ме пронизваше с недоверчив поглед. — Това е аксиома. Опитай се да определиш моята аура.
Странен разговор над тялото на човек с отрязана глава. Странно място, странни престъпления, странни разговори…
Аурата на Лермонт — проблясващи жълтозелени разряди, бодлив таралеж от Сила — помътня. Иглите на разрядите се прибраха и потъмняха. Няколко секунди — и Лермонт беше обкръжен от гладка многослойна аура, характерна за човек.
Отличителният признак за Различен е разпокъсаната, незатворена аура. Тя може да е като бодли и шипове, да има дупки, празни места. Това са признаци на отворен енергетичен контур, способността не само да отдаваш енергия, като хората, но и да я приемаш. Да я приемаш, преработваш — и да твориш чудеса.
Човешката аура е гладка, многослойна, цялостна. Хората само отдават Сила, не я приемат. И гладката аура е техният опит да се защитят, да спрат бавното и неумолимо изтичане на жизнените сили.
Да, сега Лермонт изглеждаше като човек.
Почти човек…
Аз се вгледах по-внимателно — и видях бледите игли на аурата. Фома се беше маскирал много добре. Но аз пробих защитата…
— Виждам. — казах аз. — Но не съм се вглеждал толкова внимателно в момчето. Може и да се е маскирал.
— Значи, твоят риж събеседник е Висш вампир. Или Висш маг, преструващ се на вампир. — Фома кимна удовлетворено. — При това той не може да си наложи маска и едновременно с това да маскира аурата си. Вече е по-добре, Антоне. Знаем физическият му облик: млад, риж… в света има малко Висши Различни.
— Сигурно е взел наметалото оттук. — казах аз. — И фалшивите зъби. Чул е, че идвам, и вместо да избяга, спокойно ме е посрещнал… моментално съчинявайки правдоподобна легенда.
— Даже се досещам защо му е бил плаща. — мрачно каза Фома, гледайки опръскания с кръв под. — Не може да не се е изцапал… Дай ми образа му, Антоне.
Притворих очи и се опитах колкото се може по-точно да си припомня французина. После мислено хвърлих картината към Лермонт.
— Аха. — каза шотландеца. — Прекрасно. Ще проверя в картотеките ни.
— Може би трябва да съобщим в Инквизицията? — попитах аз.
Лермонт поклати глава.
— Не. Не трябва. Събитията не излизат извън рамките на обикновено престъпление от Тъмен. Дневният Патрул на Единбург не заявява протест. Ще минем и без Инквизиторите, Антоне. Докато можем.
Не спорих. Не е голямо удоволствие да викаш Инквизиторите на помощ.
— Трябвам ли ви още?
— Не. Иди се наспи. — нареди Лермонт. — Няма да уведомяваме полицията, това вече е изцяло наше разследване. Моите момчета ще потърсят следи, а аз ще се заема с проверката на Висшите.
Той с пъшкане се наведе над отрязаната глава, сякаш се надяваше да намери някакви улики, оставени от невнимателния престъпник. Да, трябва да понамали шкембето…