Резултатът ме шашардиса.
Явно стреляха от пресечката, успоредна на тази, по която излязох на площада. Но аз не видях никого! Нито Различен, нито човек!
Добре поне, че раната беше лека. Куршумът е пронизал меките тъкани и е излязъл. Спрях кръвта рефлекторно, още първата секунда. Сега ще си припомня няколко добри лечебни заклинания, за да зарасне разкъсаната тъкан…
Още един изстрел — куршумът мина над главата ми, горещата вълна дори разроши косата ми. Съдейки по тихия звук — оръжие със заглушител. Съдейки по това, че още не са ме убили — стрелят или с пистолет, и стрелят добре, или със снайперска пушка — отвратително лошо.
Но защо не виждам стрелеца?
Махнах с ръка и покрих цялата улица с петминутен Морфей. После, след кратко колебание, минах и по прозорците, покривите и съседните улички. На хората няма да им навреди малко сън. Морфей е меко заклинание, човекът има около пет секунди, преди окончателно да рухне, правите успяват да седнат, майките, държащи бебета — да ги оставят, шофьорите — да намалят скоростта. Жертви няма да има. Най-вероятно.
Тишина.
Улучих ли?
Надигнах се и отново погледнах през Сумрака. Хайде де, хайде… който и да си, ако си заспал — маскировката ти ще изчезне…
Изщракване. Едва забележим проблясък в пресечката. И в нещастното ми дясно рамо влезе втори куршум! На същото място!
Е, можеше да се утеша с мисълта, че там и без това имаше рана. Но колко боли! Защо боли толкова, нали там вече имаше дупка!
Клекнах така, че фонтанчето да ме прикрива от стрелеца. Сега вече нямаше съмнения, наистина стрелят от пресечката.
Какво да правя? Да пращам напосоки файърболи, надявайки се да улуча маскирания стрелец? Да изгоря всичко наоколо с Бялата Мъгла? Да си окача Щита на Мага и да вляза в открит бой… но ако не виждам врага, това означава, че срещу мен е маг, превъзхождащ ме по Сила!
Или да викам за помощ, да звъня в полицията, да призова Хесер и Фома?
Стоп.
Може би не Хесер и Фома.
Какво каза Завулон? Връзка, съвет, помощ?
Малко помощ няма да ми навреди.
Извадих фигурката от джоба си и я поставих на земята. Леко я докоснах със Сила. И извиках:
— Трябва! Ми! Помощ!
Всичко стана за части от секундата. Въздухът ме удари в лицето толкова силно, че в първия момент си помислих, че неизвестният стрелец е минал на гранати. Но това беше от трансформацията на фигурката — раздуваше се, омекваше, превръщайки се в черна космата сянка. В тъмното блеснаха бели зъби, светнаха жълти вълчи очи — и върколакът прескочи фонтана. Веднага след това скочи надясно. Изщрака изстрел, но явно не уцели. Скачайки ту наляво, ту надясно, така ловко, както може да бяга само същество, вече пострадало от ловджии, звярът се втурна в пресечката. Чух ръмжене, после нещо изтрещя и издрънка на метал. Щраканията на изстрелите продължаваха, равномерно, през секунда-две, но нещо подсказваше — куршумите излитат напразно, стрелецът вече не е опасен.
Аз скочих и побягнах след вълка, прикривайки се за всеки случай с Щит. И най-накрая се досетих да направя онова, което можеше да направя още в началото: създадох светлина. Най-простото заклинание, достъпно за всеки Светъл маг. Призив към изначалната Сила — и над мен се появи ярко бяло огънче.
И веднага видях този, който едва не ме уби. Този, който не се виждаше в Сумрака.
Тънък метален триножник, приличащ на професионален статив за камера. На триножника, на въртящ се диск, блестеше с лещите си цилиндър. На цилиндъра, в амортизираща пружинна стяга, беше закрепена къса винтовка с кръгъл барабан, като на стар съветски ППШ, и дълъг заглушител на дулото. Брониран кабел водеше до спусъковия механизъм и свършваше със скоба, обхващаща спусъка.
Роботът още функционираше. Цилиндърът потрепваше с тихо жужене на моторчетата, скобата натискаше спусъка — и вдигнатата нагоре винтовка стреляше в небето. Аз се наведох, чувствайки как се стича кръвта по рамото ми. Натиснах цилиндъра със здравата си ръка. Отстрани видях капаче, на което с китайски йероглифи беше гравирано: „Стрелец И“. После имаше номер: „285590607“. Под йероглифите с няколко линии беше нарисувано усмихващо се пълнобузесто детско лице.
Хумористи…
Закачих капачето с нокти, отворих го и превключих тумблера на положение „изключено“.
„Стрелец И“ тихо зажужа със сервомоторите си и затихна.
— Привет от небесата. — казах аз и седнах до робота. Погледнах късата антена, стърчаща от цилиндъра. Да, истинският стрелец може да бъде навсякъде. Воювал съм с робот.
И много ми провървя, че мерникът му е бил неточен.
— Само това оставаше. — разглеждайки робота, казах аз. — Е, какво ще правим сега? Да измисляме заклинания срещу техника ли?