От тъмнината излезе вълк. Седна срещу мен и започна да облизва лапата си. Не видях рана, явно върколакът се е опарил на горещото дуло, когато е бутнал триножника на земята.
— Ако марсианските триножници имаха бълхи, те биха изглеждали точно така. — казах аз на вълка. — Чел ли си „Войната на световете“?
Първо ми се стори, че няма да отговори. А и не всички върколаци могат да говорят, когато са се превърнали в звяр. Но вълкът ме погледна тежко и излая:
— Са-мо ки-но.
— Е, тогава ме разбра. — казах аз. — Благодаря.
— Ра-на-та об-ли-жи.
— Да не съм трансформиращ се маг, че да зализвам рани… — Притиснах длан към лявото рамо и се съсредоточих. Повдигаше ми се, ръката пулсираше от болка. Неприятна работа е раната от огнестрелно оръжие. Дори за маг. Виж, Светлана би ме изцерила за две минути…
— Кого си настъ-пил по опаш-ката? — Сега върколакът говореше по-добре. — Айфе-лова-та ку-ла?
Не разбрах веднага, че се шегува. Поклатих глава:
— Ти, както гледам, си остроумен като Петросян. Благодаря за помощта. Ранен ли си?
— Лапата. — неясно промърмори вълка и отново се зае да я облизва. — Афтомата пари.
— Преобразявай се в човек, ще те излекувам. — Аз се надигнах. Кръвта вече не течеше. Метнах върху изключеният триножник маскировъчно заклинание (сега всеки ще види вместо него нещо банално, според вкуса си), и го вдигнах под лявата мишница. Тежко. Силно мирише на горещ метал, кисели барутни сажди и нещо като грес. Но трябва да го мъкна, няма да оставя оръжие насред града, я.
— После. — уклончиво каза вълкът. — На безо-пас-но мяс-то. Къде жи-вееш?
— В хотел. Да тръгваме, ще ти хареса. Само че върви до крака ми и се опитай да изглеждаш като добро кученце.
Вълкът заръмжа, но веднага скри зъбите си. Общо взето, не беше голям, в тъмното можеше да мине за овчарка.
Честно казано, не смятах, че днешните неприятности ще приключат с това. Но пристигнахме благополучно в хотела. Долу скучаеше нов портиер, но не зададе никакви въпроси, явно беше получил указания за мен. Погледна любопитно върколака, но пак не каза нищо. Приближих се и помолих:
— Ключът от тъмния лукс горе.
Портиерът не започна да спори. Даде ключа, но се поинтересува:
— Не можехте ли да се настаните в една стая?
— Имам алергия към козина. — отвърнах аз.
От ресторанта се чуваха гласове и звън на чаши. Гостите почиваха. Но нямах никакво желание да се присъединявам към веселбата, където коктейла „Кървавата Мери“ е най-разпространен, а названието му се възприема буквално.
ПЕТА ГЛАВА
Първо отключих вратата на вълка, после и моята. Вълкът се втурна в тъмнината на стаята, обърна се и хлопна вратата с муцуна. Веднага се чу влажен разкъсващ звук — сякаш късаха мокър плат. Върколакът се преобразяваше отново в човек.
Влязох в стаята си, запалих лампата и затворих вратата. Оставих в ъгъла „Стрелец И“, който още миришеше на барут. Свалих окървавената тениска и я изхвърлих в кофата. Погледнах се в огледалото.
Красавец. Цялото ми рамо беше в засъхнала кръв, имаше страшен червен белег там, където бяха влезли куршумите.
Е, нищо. Най-важното беше да затворя раната. Сега ще наложа Авицена и до сутринта няма да остане и следа. Какво е за нас, вълшебниците, рана от куршум? Пфу! Нищо работа. Но все пак спуснах щорите на прозорците и изгасих основното осветление. Ако получа куршум в главата, никаква магия няма да ме спаси.
Стоейки под душа, измивайки от себе си потта и кръвта, се опитвах да съвместя несъвместимото.
„Шотландските подземия“ са аномална зона, през която Силата се излива от нашия свят… къде? Очевидно, на по-ниските слоеве на Сумрака. Това е ясно.
Виктор е убит от вампир. Защо? Защото Виктор го е видял в огледалния лабиринт и го е познал. За вампира е било много важно да запази инкогнитото си. И това е ясно.
Егор е поканен в Единбург като потенциален огледален маг. При това — маг, който ще застане на страната на Нощния Патрул; няма Фома да работи срещу себе си, я! Значи, Фома се бои от сериозна схватка, в която Тъмните ще вземат превес. Бои се дотолкова, че се подсигурява по всички възможни начини. Сигурно и мен са ме изпратили в Шотландия по негова молба. Това също е достатъчно ясно.
А нататък става напълно непонятно!
Виктор беше обезкръвен — само вампир, с неговото гърло като вакуумна помпа, може да пресуши човек за три-четири минути. Но вампирът веднага е повърнал кръвта във водата. Защо? Бил е сит? Но вампирите никога не се засищат дотолкова, че да пренебрегнат още една порция. Кръвта за тях не е толкова храна, колкото енергия в единствената подходяща за вампир форма. Вампирът може да преработи изпитата кръв за четвърт час. Защо да я излива? За да не се сетят за вампирите? Но хората и така не вярват във вампири, а Патрулът ще разбере всичко по формата на раната.