Защо са убили пазача? При това толкова жестоко? Попречил е на някой в „Подземията“? Но има много начини да извадиш от строя човек, без да му причиниш вреда. Същият този Морфей. Зовът на вампирите. В края на краищата — тояга по главата, жестоко, но не смъртоносно! Непонятно, ненужно убийство…
А с робота-стрелец всичко съвсем се обърква! Понякога и ние, и Тъмните използваме огнестрелно оръжие. Това е много характерно за младите Различни — дълбоката вяра в тежките пистолети, заредените със сребърни куршуми автомати, мощните гранати… Но да домъкнеш в мирния Единбург дистанционно управляем робот-стрелец! Дори не знаех, че тези неща са излезли от етапа на прототипите и са поставени на конвейер в Китай. Нищо сложно, разбира се — въртяща се основа, камера с прибор за нощно виждане, стойка за произволно ръчно оръжие и спусъков механизъм. Този, който е поставил устройството на пътя ми, се е криел някъде далеч, гледал е екрана на радиопулта, въртял е джойстика и е натискал бутона „огън“. Достъпно и за маг, и за вампир. И за човек, в края на краищата.
Какво става? Защо е тази агресия срещу мен? Да нападнеш Висш Светъл, сътрудник на Нощния Патрул — това е много сериозна постъпка. Който го е направил, е нямало какво да губи…
Изтрих се, облякох белия копринен халат и излязох от банята. Така, ще трябва да хапна нещо. Дори да е шоколад от мини-бара. И да глътна сто грама уиски. Или чаша вино. А после може да падна върху копринените чаршафи и да заспя: дълбоко, без сънища.
Сякаш прочели мислите ми, на вратата се почука. Аз застенах, оправих си халата и отидох да отворя.
На прага стоеше момиче. Е, или млада девойка — тя беше на петнайсет, а тази възраст може да тълкува по разному. Момичето беше босо, късите черни коси влажно блестяха, а облеклото й явно се състоеше само от черно-червен копринен халат.
— Може ли? — с глас на примерна ученичка попита момичето.
— Трябваше веднага да се досетя. — казах аз. — Влизай.
— И как трябваше да се досетите? — свеждайки очи, попита момичето. — Да огледате по-добре статуетката?
— Не си носех микроскоп. Но вълкът-самец непременно би опикал пушката.
— Пфу, какъв сте груб, а сте Светъл! — намръщи се момичето. Отиде до креслото и седна, кръстосвайки крака. — Не „опикал“, а „маркирал“! Нали не е проблем, че дойдох? Не ви компрометирам?
— За съжаление, не, дечко, няма да ме компрометираш. — Вече отварях мини-бара. — Да ти сипя ли нещо?
— Топло мляко с мед.
Кимнах:
— Добре, сега ще позвъня в ресторанта.
— Тук няма рум-сървис.
— За мен ще направят изключение. — уверено казах аз.
— Добре де, налейте ми вино. Червено.
На себе си сипах уиски с лед. После, забелязвайки петдесетграмова бутилчица ликьор „Драмбуи“, я излях в уискито. Това, което ми е нужно за здрав сън, е здрава порция „ръждив пирон“. Ако момичето се отказва от млякото с мед, това не е причина да се отказвам от уиски с мед…
— А кого сте настъпили по опашката? — попита момичето. — За пръв път виждам да стрелят с автоматична пушка…
— Това не е пушка.
— Каква значение има? — изсумтя гостенката ми. — Аз съм момиче, разрешено ми е да греша.
— Ти не си момиче, ти си върколак. — Аз внимателно се вгледах в лицето й. — И аз те помня.
— Нима? — Цялото й позьорство изведнъж изчезна. — Помните ли ме?
— Разбира се. Ти се казваш Галя. Ти забеляза вещицата Арина, когато тя отвлече дъщеря ми13.
— Помните ме. — Момичето се усмихна. — А аз си мислех, че отдавна сте ме забравили…
— Не. — Подадох й чашата с вино. — Благодаря ти. Много ни помогна тогава.
— Имате хубава дъщеря. — Тя смело отпи от виното и леко се намръщи. — И жена ви е много красива.
Аз кимнах и попитах:
— И какво смяташ да правиш сега?
— Не знам. — сви рамене тя. — Завулон ми каза, че това е много отговорна задача. Че трябва да ви помагам, нищо че сте Светъл. Да ви защитавам от всичко.
— А защо именно ти? — попитах аз. — Ти все пак, извинявай, но си много млада. И си едва пето ниво.
— Защото аз… — Галя се сепна. — Нали помогнах? Макар и с пето ниво?
— Помогна ми. — Аз изпих коктейла си на екс. — Извинявай, но ужасно ми се спи.
— И на мен. Но там е много страшно. Всичко е в червено и черно. Може ли да остана при вас? — Тя ме погледна и смутено сведе очи.
Оставих чашата и кимнах:
— Разбира се. Диванът устройва ли те? Ще ти дам възглавница и одеяло.