Выбрать главу

И това е символ за чистота и благородство? Възпяваният от легендите крал Артур?

— Не прилича много на славното момче от доброто филмче на „Дисни“, нали? — попита Лермонт, сякаш прочел мислите ми. — И на чудака-маг, който го е взел под своя закрила? Но не трябва да обвинявате Артур. Такава е била съдбата му. Такъв учител му се е паднал.

— Как е оживял Мордред? — попитах аз.

В очите на Лермонт проблесна ирония.

— Трудно е да се каже. А как малкия Артур е станал наследник на трона? Може би Мордред не е оживял. Но са се намерили хора, които разказали на момчето, че е син на Артур, и че баща му се е опитвал да го убие като малък. Важно ли е, какъв е бил по кръв? Главното е за какъв се е смятал.

— Той жив ли е?

— Мордред? Не, разбира се. Той е бил само човек. И Артур е бил човек. Те отдавна са напуснали този свят.

— А Мерлин?

— И той отиде завинаги в Сумрака… — кимна Лермонт. — Но Мерлин наистина беше велик маг. Аз мисля, че е бил най-великият маг на всички времена. Мисля, — той погледна накриво към Семьон, — че Мерлин е бил нулев.

Аз кимнах. Ясно. Нулева магическа „температура“. Мерлин не е внасял и капка в потока Сила, която обгръща света, той изцяло е бил лишен от нея. И именно затова е бил велик маг. Той е поглъщал чуждата Сила, разлята в пространството — и с нейна помощ е творил чудеса.

Никога повече в света не са се раждали толкова силни магове.

Но една вълшебница се роди. Моята дъщеря. Надя.

— От Мерлин са останали доста артефакти. — продължи Лермонт. — Той ги е създавал като на шега, сякаш не му е коствало никакво усилие. Ескалибур, разбира се. Плащът на Мерлин. Чашата на Мерлин. Кристалът на Мерлин. Жезълът на Мерлин.

— Не се затормозявал много в търсене на имена, а? — Семьон се засмя и моментално се сепна.

— Руната на Мерлин? — попитах аз.

Лермонт поклати глава.

— Руната на Мерлин е само ключ. Тя се пазеше в гроба на Мерлин, на двайсет и две мили от… от мястото, което се смята за гроба на Томас Римуващия. Разбира се, самият Мерлин не е в гроба, но някои неща от великия маг се пазеха там. Може да ме смятате за сантиментален, но често посещавах гроба си. Но на гроба на Мерлин не обичах да ходя. Разчитах на защитните заклинания. И напразно. Гробът е ограбен.

— Мислех, че гробът на Мерлин е в Бретани. — каза Семьон.

— Не. Той е на юг от Единбург. До градчето Пибълс. Не е далеч оттук.

— И какво представлява Руната? — попитах аз.

— Камък. Зареден до дупка с магия и надраскан с неясни знаци. Руната на Мерлин… — Лермонт ни погледна, поколеба се, но все пак продължи: — …е ключ, или по-точно — главната част на ключ, служещ за достъп до тайник, създаден някога от Мерлин на дъното на езерото. Езерото отдавна го няма, но тайника, естествено, се запазил.

— Тайник в Сумрака? — попитах аз.

— Да.

— На петия слой?

Лермонт въздъхна.

— До петия слой бих стигнал сам, мой млади приятелю. Или бих повикал Хесер. Или Ендрю. Ще се намерят Висши, способни да стигнат до петия слой. Но тайникът е правен от Мерлин. Той е на самото дъно. Значи — на седмия слой.

— Олеле майчице! — възхитено възкликна Семьон. — На седмия? Значи съществува? Не са приказки?

— Съществува. Само че не знам кой от живеещите на Земята е способен да стигне там… — Лермонт разпери ръце.

— А ключа? Руната?

— Какво Руната… Прочетох надписа — тя позволява да преминеш стража на петия слой. Но след това трябва да продължиш нататък. Аз не мога.

— Поне опитвали ли сте? — попитах аз.

— А защо? — Лермонт замаха с ръце. — Да се пъхам в Сумрака за наследството на Мерлин? Антоне, вече трябва да имаш представа какъв е бил… смяташ ли, че там има нещо хубаво?

Аз свих рамене.

— Смята се, че в тайника е скрит Венеца на Всичко. — каза Лермонт. — Звучи примамливо, нали? Но аз си мисля, че Венецът на Всичко всъщност е Края на Всичко.

Семьон отвори уста, но размисли и премълча.

— А какви са другите части на ключа? — попитах аз. — Кристалният Боздуган на Мерлин? Или някой Стар Ботуш на Мерлин?

Лермонт поклати глава.

— Това е най-неприятната част от историята. Нали разбрахте, че в района на тайника Силата се излива от нашия свят в долните нива на Сумрака?

— Да.

— Та така, ако се опиташ да влезеш в Сумрака от района на „Подземията“, ще стигнете само до третия слой. После има бариера, вихър на Силата. Това едновременно е товара, удържащ тайника на дъното на мирозданието, и защита от любопитните.

— Едва ли има много любопитни, способни да стигнат до третия слой… — измърмори Семьон. Почеса се по темето. — Извинете, мълча, мълча!