— Така че Руната на Мерлин няма да ти помогне да минеш третия слой. — продължи Фома. — Бях сигурен, че никой освен мен не знае тайната, а и аз я научих случайно, когато в началото на двайсети век на моста стана нещастен случай… едно момиче падна върху железен прът и си разпори артерията…
— Кръв. — разбрах аз.
— Да. Ако човек умира от загуба на кръв, Сумракът се пренасища с енергия за известно време. Вихърът на третия слой затихва и може да се слезе по-надолу.
— Човекът задължително ли трябва да умре? — попитах аз.
— Не знам. Както се досещаш, не съм проверявал. Консервираната кръв не върши работа, това е сигурно. Ето защо се разтревожих от убийството в „Подземията“. Но защитните заклинания на гроба на Мерлин си оставаха непокътнати. Нито един човек не се е доближавал до гроба и не го е отварял. И аз се отпуснах, реших, че е просто съвпадение. Едва снощи реших да отида до гроба.
— И сте го намерили отворен чрез дистанционно управляемо устройство. — казах аз. — Нали? Нещо като роботите, които използват в ядрените станции?
— Откъде знаеш? — попита Лермонт.
— Вчера стреляха по мен с това. — Аз кимнах към триножника с винтовката, които Семьон беше оставил до беседката. — Автоматична стрелкова установка с радио управление.
Лермонт погледна оръжието без всякакъв интерес. Горчиво се усмихна.
— Остарели сме, Антоне. Надуваме се, но сме остарели… Хесер, Ал-Ашаф, Рустам, Джовани, аз… всички древни, които помним света без електричество, локомотиви, барут. Най-старите магове, най-знаещите… почти най-силните. Недооценихме новото поколение. Ракети, роботи, телефони… — той подъвка устната си. Погледна към спретнатата си къща — със същата мъка, каквато понякога виждах в очите на Хесер.
Сигурно точно тази мъка ме кара да прощавам на Хесер всичко, което върши като ръководител на Нощния Патрул.
— Някой от младите. — продължи Фома. — Някой от младите, който умее и не се бои да използва технологиите.
— Струва ми се, че зная кой е. — прошепнах аз. — Костя Саушкин.
— Висшият вампир, който открадна „Фуаран“? — Лермонт се намръщи. — Знам тази история. Но той загина!
— Никой не е виждал тялото му. — отвърнах аз. — Във всеки случай… той не би се поколебал да тръгне за наследството на Мерлин. И без колебание би използвал техника. И още — той сигурно ме ненавижда. Достатъчно силно, за да се опита да ме убие. Аз съм виновен! Изпратих го на смърт. Той е оживял — и е решил да си отмъсти.
— Антоне, не бързай. — вразумително каза Семьон. И виновно обясни на Фома: — Не се сърдете, господин Лермонт! Антон е младо момче, горещи се. До вчера смяташе, че Костя е загинал. А сега изведнъж реши, че не е. А сега трябва да се безпокоим за друго. Как смятате, дали зложелателя вече е намерил тайника на Мерлин?
— Мерлин е бил маг от старата школа. — отговори Лермонт, след като помисли малко. — Ключът трябва да има три елемента. Три — това е числото на магията, числото на Силата. Три, седем и единайсет.
— Е, да, прости числа. — съгласи се Семьон. — Какво чудно има. А третата част на ключа?
— За втората разбрах по случайност. — каза Лермонт. — За третата не знам нищо. Само предполагам, че трябва да съществува. Дори не зная какво е — предмет, заклинание, жертвоприношение, време от денонощието… Може би трябва да влезеш в Сумрака гол, в пълнолунна нощ, държейки в зъби цвят от магарешки бодил. Мерлин е бил голям шегаджия.
Помълчахме. После Лермонт се усмихна напрегнато.
— Е, добре, приятели. Разкрих ви всички тайни, които знам. Мисля, че не трябва да се паникьосваме предварително. Тайникът на Мерлин ще се покори на Висш Различен с небивала сила, който пролее нечия кръв в подземията и намери третата част на ключа. А каква е тази част — никой не знае. Хайде да се успокоим, да влезем в къщи и да пийнем чай.
— Традиционно английско пиене на чай! — с уважение каза Семьон.
Фома насмешливо го погледна и го поправи:
— Не английско. Не забравяйте, че сте в Шотландия. Бъдете гости в дома ми…
— Имам още един въпрос. — прекъснах аз Лермонт. — Защо поканихте Егор в Единбург?
— За младежа-илюзионист ли говориш? — Лермонт въздъхна. — Реших да се застраховам. Ако стане сериозна бъркотия, първо ще пострада нашия Нощен Патрул. Нямам толкова много бойни магове. Огледалото е най-доброто, което мога да противопоставя…
— На кого? — попитах аз, когато Лермонт спря на средата на думата.
Далечният предтеча на Лермонтов ме погледна с такова раздразнение, че веднага почувствах семейната избухливост, прекъснала преждевременно живота на руския поет.