— На Мерлин? Доволен ли си?
— Смятате, че той…
— Най-ценното за Мерлин винаги е било самият той. И може да е нарекъл Венецът на Всичко начина да се измъкне от небитието. Шега, напълно в негов стил.
— Това никога не се е случвало. — Семьон поклати глава.
— Не се е случвало. Но и магове, подобни на Мерлин, не е имало. Неговата същност… душата му, ако искате, може да дреме някъде там, на седмия слой… докато там не се спусне някой достатъчно силен маг. Грубо казано — докато някое глупаво тяло не закара на черната душица на Мерлин ново вместилище! Ще ви хареса ли, ако Великият Мерлин се върне в реалния свят? На мен — изобщо! И затова ми трябваше потенциален огледален маг. Може би това ще помогне. Може би ще се превърне в Огледало и ще унищожи Мерлин! От какво си недоволен, Городецки?
— Не бива така! — възкликнах аз с неочаквана дори за мен болка. Всичко в главата ми се обърка — Костя, когото убих, и който може би още е жив; жадуващият за възкресение Тъмен маг Мерлин, нищо не подозиращият Егор… — Още от детството му го използваме за операциите си. А сега — да го хвърлим в ада, да се скрием от Мерлин зад момчето? Той още е хлапе!
— Добре! — Лермонт също повиши глас. — Даде убедителен довод! Сега ще ти предоставя всички досиета на потенциалните огледални магове. Ще посочиш ли някой? Ще избереш ли друг кандидат? Там има деветгодишно момиче, петнайсетгодишно момче, млад мъж и баща, бременна жена… те никога не достигат старостта в неопределено състояние, рано или късно избират Светлината или Тъмнината! Те всички са млади, почти всички са деца! Ще поемеш ли отговорност за избора? Ще ме избавиш ли от тази подлост?
— Да! — закрещях аз, скачайки. — Да, ще поема! Ще те избавя. Носи досиетата си, господин Фома Лермонт!
— Сега ще ги донеса! — той също се надигна. — Избирах, избирай!
Ние стояхме и се гледахме злобно. И не разбрахме веднага, че и на двамата ни текат сълзи по лицата.
ШЕСТА ГЛАВА
Не знам дали Лермонт би донесъл досиетата, или не. И изобщо не мога да си представя какво би направил. Сигурно все пак би избрал нов кандидат за ролята на огледален маг.
Но не ни позволиха да направим това.
Първо забелязах как се промени лицето на Лермонт. Той гледаше някъде встрани, към пътя.
После чух шум на двигател и се обърнах.
Малкият бял фургон, който се носеше по пътя, внезапно зави и с лекота събори символичната дървена ограда около къщата на Лермонт. Със силен вой на спирачки, хвърляйки изпод колелата пръст и чимове, фургонът спря.
Задните му врати бяха предварително свалени. Оттам изскочиха двама души, а третия, оставайки вътре, откри огън от закрепената на подставка картечница.
Първи реагира Фома. Той постави щит още щом колата влетя в градината му. А може би не е поставял? Може би това е защитно заклинание, инсталирано много отдавна за случаи като този?
Картечницата тракаше, звукът резонираше в купето и достигаше до нас, сякаш усилен от огромен ламаринен рупор. Заедно със звука вървеше и поток от олово. Но куршумите не достигаха до нас — спираха меко, за секунда висяха неподвижно във въздуха, като оживял специален ефект от кино-екшън, след което падаха на земята.
Двамата изскочили, и двамата с тъмни маски-качулки, залегнаха до фургона и откриха огън от автомати. От кабината засега не се показваше никой.
Те какво, да не са идиоти?
Семьон махна няколко пъти с ръка. Успях да забележа и безобидния Морфей, който дава на нападащите десетина секунди да продължат играта си на война, и мигновено действащият Опиум. Но заклинанията не сработиха, огънят продължаваше, куршумите продължаваха да засядат във въздуха пред нас. Аз се вгледах — не, не са Различни. Обикновени хора. Но на гърдите на всеки тлееше искрата на защитен амулет.
— Само не убивай! — извика Лермонт, когато вдигнах ръка.
За незабавно действие имах окачени само две Тройни остриета, изобщо не разчитах да попадна в такава битка. Метнах и двете, целейки се в картечницата. Първият заряд мина покрай нея, вторият улучи — и превърна оръжието в купчина накълцан метал. Грохота леко намаля, сега стреляха само автоматчиците, но някак неуверено, сякаш бяха открили невидимата бариера. Това е добре. Всяка защита има свой предел на насищане, картечният огън бързо би я извадил от строя.
Нападнаха ни хора! Обикновени хора, но снабдени със защитни амулети. Постъпка, не просто нечувана, но и глупава. Едно е да разстреляш маг от засада, при това — с дистанционно управляемо оръжие. А така, лице в лице, трима стрелци срещу трима магове… на какво разчитаха?
Само на това, да ни отвлекат вниманието!