Обърнах се точно навреме, за да видя бялата димна следа, носеща се към нас. Ракетата беше изстреляна от покрива на многоетажно здание, намиращо се на повече от километър оттук. Но ракетата явно беше управляема и идваше точно към беседката.
— Фома! — изкрещях аз, хвърляйки напосоки Фриз към ракетата. Но или темпоралното замразяване не уцели, или ракетата също беше защитена от магии — нищо не се случи.
— В Сумрака! — извика Лермонт.
Понякога е по-добре да се подчиниш, отколкото да измисляш свои, оригинални ходове. Аз прекрачих в Сумрака, потапяйки се почти веднага на втория слой. До мен се появи Лермонт — той също е сметнал първият слой за недостатъчна защита. Но за мое учудване, Фома не остана на втория слой — махна с ръка и се потопи по-дълбоко. Недоумявайки, аз все пак слязох след него на третия слой. Защо е всичко това? Силният взрив в реалният свят може да се отрази на първия слой, но до втория няма да достигне… а ако Фома е заподозрял най-ужасното, немислимото, то все едно — ядрения заряд изгаря материята по всички слоеве на мирозданието…
Сивата мъгла се освети от бял пламък. Земята под краката ни слабо се разтресе. Слабо, но се разтресе!
— Къде е Семьон? — извиках аз.
Лермонт само разпери ръце. Изчакахме още няколко секунди, докато в обикновения свят падаха шрапнелите, затихваха пламъците и се събаряха димящите остатъци от беседката.
А после излязохме обратно.
Спретнатата къщичка на Лермонт се бе лишила от всички стъкла. От прозореца на втория етаж стърчеше дебел клон, откъснат от взрива от близкото дърво.
Фургонът лежеше, обърнат настрани. До него лежаха две неподвижни тела. Третият, или картечаря, или благоразумно скрилия се шофьор, бавно пълзеше към оградата, влачейки неподвижните си крака.
Не изпитвах жалост към него. Това беше обикновен бандит, когото бяха използвали — за да ни отвлече вниманието от ракетата. Той е знаел какво го чака.
На мястото на беседката имаше малък кратер, покрит с бели стърготини. Над главите ни се въртяха и падаха картите за игра — по случайност не бяха изгорени, а просто хвърлени във въздуха.
Семьон беше до фургона. Той беше затворен в блестяща прозрачна топка, сякаш изработена от кристал. Топката бавно се търкаляше, а Семьон, разперил ръце и крака, се въртеше вътре. Позата му толкова смешно пародираше известната картина „златното сечение“, че глупаво се изхилих. Набитият късокрак Семьон изобщо не приличаше на мускулестия атлет, нарисуван от Леонардо да Винчи.
— Много неудобно заклинание. — с облекчение каза Лермонт. — Но надеждно.
Кристалната топка се покри с пукнатини и се разпадна на облачета пара. Семьон, който в този момент беше с главата надолу, ловко се извъртя и се приземи на краката си. Повъртя пръст в ухото си и попита:
— При вас това нещо обичайно за съботите ли е, господин Лермонт? Или е само по случай нашето пристигане?
Лермонт не реагира на беззлобното ехидство. Наклони глава настрани, сякаш се вслушваше в нечий глас. И се мръщеше — все повече и повече.
А после с две движения създаде пред себе си светещата рамка на портал. Каза:
— След мен, господа. Боя се, че всичко това е отвличащ маньовър.
Не успях да попитам какво смята да прави с преобърнатия фургон, взривената беседка, пълзящия бандит, появилите се на улицата съседи. До нас се отвори втори портал и от него започнаха да изскачат Различни.
Не просто Светли от Нощния Патрул — те бяха облечени в полицейска униформа, с бронирани жилетки и шлемове, с готови за стрелба автомати!
Да, Томас Римуващия, можеш да кокетничиш! Недооценявал технологиите! Виждам как ги недооценяваш…
Лермонт стъпи в портала. Аз се забавих, изчаквайки Семьон. А той изведнъж спря и впери поглед в слабичък риж мъж. Извика:
— Кевин! Дърт козел!
— Симон! Тъпа кратуно! — възторжено закрещя рижия. — Накъде? Почакай!
Те се прегърнаха и започнаха да се тупат по гърбовете с ентусиазма на побърканите зайчета от рекламата за батерии.
— После, после ще поприказваме. — измъквайки се от обятията на Кевин, измърмори Семьон. — Виж, порталът изстива… Донесох ти вино от Севастопол, помниш ли? Мускат!
Изплюх се и поклатих глава. Ама що за приказки — „после, после…“. В киното, героят, който казва такива думи на стар приятел, е обречен на скорошна смърт.
Остава само да се порадваме, че не сме герои от екшън.
Прекрачих в рамката на портала.
Млечно сияние около мен. Лекота, сравнима само с това, което изпитват космонавтите. Тайни пътеки, недостъпни за хората.
Какво ли ще правят там Различните в полицейски униформи? Ще изтриват паметта на случайните свидетели, ще премахват всички следи от взрива, ще разпитват нападателите, ако оживеят. Черна работа, от която всъщност се състои ежедневието на Патрулите.