Но кой е посмял? Да нападнеш сътрудник на Патрула си е доста безумна постъпка. Да нападнеш шефа на Патрула, плюс двама чуждестранни мага — това е съвсем нечувано. А да използваш за целта хора…
Изведнъж ясно осъзнах, че срещнатият в „Подземията“ французин също е човек. Не, не Висш маг, скрил същността си от мен. Обикновен човек. Но потресаващо ловък, хладнокръвен, артистичен. Не такава пешка, като изпратените на смърт бандити. Дали той не е изстрелял ракетата по нас?
Освен това има и вампир. Нима е Костя? Нима все пак е оживял?
И като капак на всичко — защитните амулети у бандитите, позволяващи им да спечелят време. Вампирите не са способни да създадат амулет. Това е работа на маг, чародей или вещица!
Тогава с какво сме се сблъскали? Кой се мъчи да проникне в Сумрака за наследството на Мерлин?
И способен ли е да се потопи до седмия слой…
Порталът свърши, както винаги, неочаквано. Бялото светене се сви в рамка, аз прекрачих през нея — и веднага ме хванаха за рамото, рязко ме дръпнаха наляво и надолу и ме скриха зад импровизираната барикада — няколко съборени стола.
Тъкмо навреме. Над главата ми изсвистя куршум
Бях в „Шотландските подземия“. В една от първите стаи.
До мен зад барикадата се криеше Лермонт, а на пода ме беше бутнал чернокож Различен от първо ниво. Съдейки по количеството заклинания, „окачени“ на пръстите му, това беше боен маг.
Отново изгърмя изстрел. Стреляха през отворената врата, водеща към следващата стая.
— Фома, какво става? — Аз го погледнах неразбиращо. — Защо лежим? Трябва да поставим Щит…
Лермонт дори не трепна, но пред вратата, затваряйки я напълно, се появи преграда. Не успях дори да се учудя от глупостта на шотландския маг и да се порадвам на своята проницателност, когато отново изгърмя изстрел и куршума изсвистя над нас. Бариерата не го удържа.
— Извинете, прибързах… — измърморих аз. — А през Сумрака?
— Същият проблем, като с ракетата. — поясни Лермонт. — Куршумите са омагьосани до втория слой.
— Ами да минем през третия!
— На третия има бариера! — напомни ми Лермонт. Аз засрамено млъкнах.
Тъмнокожият маг се надигна и метна в коридора няколко заклинания. Успях да забележа Опиум, Фриз и Чудовище. В отговор отново стреляха. Със същият точен, механичен ритъм…
— Лермонт, това е автомат! — бързо казах аз. — Лермонт, това е същият тип автомат, с който стреляха по мен!
— И какво от това? Защитен е от леки заклинания. Предлагаш да го ударим с файърболи, да направим пожар и да съборим моста върху нас?
Не, Томас Римуващия не се паникьосваше, не беше отчаян. Той явно се опитваше да измисли нещо. И сигурно имаше някакъв план. Само че аз не исках да чакам…
От портала, който продължаваше да виси във въздуха, излезе Семьон. Моментално клекна и бързо се скри зад барикадата. Да… понякога опитът е по-важен от Силата…
Някъде далеч, зад стените и вратите, се дочу вик. Сърцераздирателен човешки вик, прекъснат по средата.
…А понякога яростта е по-важна от опита.
Аз се плъзнах в Сумрака.
Първи слой. Декорациите сякаш станаха по-реални. Стените от гипсокартон и пластмаса станаха каменни, под краката ми запращяха някакви сухи стебла. Сигурно помещенията в Сумрака бяха изградени от човешката фантазия — оттук бяха минали твърде много хора, искрено приемайки правилата на играта, заставяйки се да повярват в подземията.
В подземия и дракони.
Малко драконче с червени люспи стоеше в каменна арка, преграждайки ми пътя. Дракончето ми стигаше до рамото, опираше се на две лапи и дълга, извита като тирбушон опашка. Ципестите криле нервно пляскаха по гърба му. Блестящите фасетъчни очи се втренчиха в мен, устата му се отвори — и изплю към мен топка пламък.
Ето какъв си бил в Сумрака, „Стрелец И“18…
Аз отскочих към стената и метнах файърбол към дракончето. Съвсем малък, за да не предизвикам никакви сътресения в реалния свят.
А самият аз влязох във втория слой.
Подземието не се промени. Затова пък дракончето тук беше черно и малко по-високо. Очите му се закръглиха и потъмняха, появиха се и разперени уши. Люспите се превърнаха или в твърда козина, или в притиснати към тялото хитонови игли. Муцуната му се източи напред. Крилете се превърнаха в малки потрепващи лапи. Помислих си, че така би изглеждал хибрид между Чебурашка и крокодила Гена.
Муцуната се отвори и към мен полетя сноп сини искри.
Избягнах удара и се приближих няколко крачки. И, отново забравяйки за бариерата, тръгнах към третия слой на Сумрака.
18
Грешка на автора? По време на боя на площадчето с фонтана се казваше, че не е видял никой в Сумрака!? Бел.прев.