Не. Шестият слой ще е различен. Още по-ярък от петия. Още по-жив. Още по-близък до истинския свят.
Аз кимнах на мислите си.
И прекрачих от петия слой в шестия.
Тук беше нощ. Може би не лятна, но топла. В небето над главата ми нямаше нито една звезда, но имаше луна. Не пояс от сив прах в небето, както на първия слой. Не трите малки цветни луни, които светят на втория. Най-обикновена, привична за човешкият поглед луна.
Но нито една звезда. Звездите не са за Различните.
Под белия прожектор на Луната светът изглеждаше съвсем реално. Дървета — истински, живи, с шумящи от вятъра листа. Мирише на трева и нещо изгоряло… изведнъж разбрах, че за пръв път усещам миризма в Сумрака. Сигурно ако сдъвча тревичка, ще усетя и горчивия й сок…
Изгоряло?
Аз се обърнах — и видях Лермонт. Но вече не в облика на пълничкия възрастен господин, а в сумрачното му превъплъщение.
Томас Римуващия се беше превърнал в белокос великан с ръст над три метра. Кожата му излъчваше приглушена млечна светлина. Той вадеше от въздуха парчета син и бял огън, смесваше ги в исполинските си длани, сякаш правеше снежна топка, и ги хвърляше някъде надалеч. Аз проследих траекторията — съскащите топки пламък се носеха над равнината, унищожавайки дребните дървета по пътя си, и гаснеха в тъмния, отдалечаващ се облак. Горящите дървета отбелязваха неточните изстрели.
— Фома! — извиках аз. — Тук съм!
Великанът смеси огромна топка и я хвърли по тъмния облак. Обърна се.
Лицето му беше удивително. Едновременно древно и свежо, добро и жестоко, красиво и плашещо.
— Младия маг е преминал бариерите. — изтътна Томас. — Младият маг е бързал да помогне…
В момента той не беше напълно нормален — както всички Различни, които в разгара на боя приемат сумрачното си въплъщение.
С няколко крачки Томас преодоля разделящото ни пространство. Стори ми се, че земята потрепери от стъпките му.
— Те не успяха, приятелю… — Древният бард положи на рамото ми длан, огромна като лопата. — Те стигнаха само до шестия слой. Томас ги прогони, да. Томас ги прогони като страхливи псета.
Лермонт се наведе към лицето ми и доверително прошепна:
— Но само защото враговете не приеха боя. Те са останали тук достатъчно дълго, за да разберат, че не могат да влязат в седмия слой на Сумрака.
— Колко бяха, Томас?
— Трима, приятелю. Трима. Правилно число.
— Успя ли да ги разгледаш?
— Едва-едва. — Томас поклати глава. — Тук не можеш да прочетеш аурата, но Томас успя малко. Тъмен Различен — нежив-вампир. Светъл Различен — чародей-целител. Инквизитор-Различен — боен маг. Трима са се събрали за наследството на Мерлин. Тримата почти успяха. Трима Висши. Но дори и Висшите не могат да стигнат до седмия слой на Сумрака.
— Тъмен, Светъл и Инквизитор? — изумих се аз. — Заедно?
— Наследството на Мерлин примамва всички. Дори Светлите. Как мислиш, млади магьоснико, защо Томас искаше да запази пристигането ти в тайна от своя Патрул?
— Всички мъже ли бяха? — попитах аз.
— Всички мъже. Всички жени. Откъде да знае Томас? Томас не ги е проверявал. Томас едва успя да погледне аурата…
— Томас, трябва да излизаме. — Аз погледнах в очите на великана. — Томас, време е да се връщаме. Време е да се прибираме.
— Защо? — учуди се великана. — Тук е хубаво, млади магьоснико. Тук може да се живее. Вълшебна земя, царство на феи и вълшебници… Томас може да се засели тук, Томас може да намери своя дом…
— Томас Лермонт, ти си шеф на Нощния Патрул! Цяла Шотландия е под твоя охрана! Вещици, вампири, върколаци… нали няма да ги оставиш да безчинстват?
Томас мълчеше и за момент ми се стори, че ще се откаже. Че той все пак е намерил своето царство на феите където, според преданията, е отишъл още преди четиристотин години.
Разбира се, Тъмните няма да започнат да безчинстват. Ще пристигне помощ — от Англия, от Ирландия, от Уелс. И в Европа, и в Америка ще се намерят Светли, които ще помогнат на осиротелия шотландски Патрул.
Но няма ли изчезването на Лермонт да е онази капка, която ще превърне Егор в огледален маг?
— Да тръгваме, мой млади приятелю. — каза Лермонт. — Прав си… прав си, а аз прибързвам… още не е дошло времето… Но вслушай се, млади магьоснико! Слушай как звъни тишината, как пеят щурчетата в тревата, как нощните птици пляскат с криле във въздуха…