Вторият лист на факса липсваше. Явно текстът там беше изцяло личен. Затова не видях и подписа.
— Фома Лермонт. — каза Хесер. — Ръководителят на шотландския Патрул. Стар приятел.
— Аха… — замислено проточих аз. — Значи…
Погледите ни пак се срещнаха.
— А, не, дали е роднина на Михаил Юриевич2 — сам ще го попиташ. — каза Хесер.
— Друго искам да питам. „Ко“ — това „командир“ ли е?
— „Ко“ — това е… — Хесер се запъна и с явно недоволство погледна към листчето. — „Ко“ — това си е „ко“. Не те засяга.
Погледнах снимките. Млад човек — това е бедният Виктор. Момиче — съвсем младо. Годеницата му, какво да се чудя. И по-възрастен мъж. Бащата на Виктор?
— Косвените данни говорят за вампирско нападение. Но защо ситуацията изисква нашата намеса? — попитах аз. — Сънародниците ни често загиват в чужбина. Дори от вампири. Не се ли доверявате на Фома и подчинените му?
— Доверявам им се. Но те нямат опит. Шотландия е мирна, уютна и спокойна страна. Може и да не успеят да се справят. А ти често си се занимавал с вампири.
— Когато се налага… И все пак? Да не би защото баща му е политик?
Хесер се намръщи:
— Какъв политик е той? Бизнесмен, напъхал се за депутат, на гласуванията само натиска копчетата.
— Колко кратко и ясно… Но не вярвам, че няма и друга причина.
Хесер въздъхна.
— Преди двайсет години бащата на момчето беше определен като потенциален Светъл Различен. Доста силен. Той се отказа от инициацията, реши че иска да остане човек. Тъмните директно ги изгони. Но с нас поддържаше известни контакти. Понякога ни помагаше.
Кимнах. Да, рядък случай. Много рядко хората се отказват от възможностите, които се откриват пред Различните.
— Може да се каже, че се чувствам виновен пред Прохоров-старши. — каза Хесер. — И ако не мога да помогна на сина… поне няма да позволя убиецът му да се измъкне безнаказано. Ти ще отидеш в Единбург, ще намериш този побъркан кръвопиец и ще го стриеш на прах.
Това беше заповед. Но аз и без това не смятах да споря.
— Ко… — неволно се запънах. — Кога тръгвам?
— Иди в международния отдел. Вече трябва да са подготвили документи, билети, пари. И легенда.
— Кого? За мен ли?
— Да. Ще работиш неофициално.
— Контакти?
Неизвестно защо Хесер се намръщи и ме погледна с подозрение:
— Само с Фома… Антоне, стига си се гаврил!
Погледнах го с недоумение.
— „Ко“ — това е началото на думата „кобел“3 — изръмжа Хесер. — Младост… свободните нрави на ренесансовата епоха… Край, изчезвай! И се постарай да тръгнеш с първият полет. — Той се поколеба за момент, но все пак добави: — Ако Светлана няма нищо против. А ако има, обади ми се, ще се опитам да я убедя.
— Тя ще е против. — уверено заявих аз.
И все пак, защо се обиди Хесер? И защо ми обясни за „кобел“-а?
Светлана постави пред мен чиния, пълна с печени картофи с гъби. След това на масата се появиха вилица и нож, солница, кисели краставички, чаша и малка стограмова гарафа с водка. Гарафата беше току-що извадена от хладилника и моментално се запоти от топлината.
Идилия!
Мечтата на мъжа, завърнал се от работа. Съпругата шета около печката и сервира вкусни и вредни неща. Иска да ме помоли за нещо ли? Дъщерята тихо си играе с конструктора — на пет години престана да се интересува от кукли. Впрочем, строи не автомобили и самолети, а малки къщички, може би ще стане архитект?
— Свете, командироват ме в Единбург. — за всеки случай повторих аз.
— Да, чух. — спокойно отвърна Светлана.
Гарафата се издигна над масата. Протритата тапа се измъкна от гърлото. Тънка прозрачна струя студена водка потече в чашата.
— Трябва да летя тази нощ. — казах аз. — Няма полет до Единбург, затова ще летя до Лондон, а там ще се прехвърля…
— Тогава не пий много. — обезпокои се Светлана.
Гарафата описа вираж и се понесе обратно към хладилника.
— Мислех, че ще се разстроиш. — обидено казах аз.
— Какъв е смисълът? — Светлана си напълни и нейната чиния. Седна до мен. — Няма да тръгнеш ли?
— Ще тръгна…
— Именно. Остава само Хесер да започне да звъни и да обяснява колко е важна командировката ти. — Светлана се намръщи.
— Тя наистина е важна.
— Знам. — кимна Светлана. — Сутринта почувствах, че ще те изпратят някъде надалеч. Обадих се на Олга, попитах какво се е случило през последните дни. И… тя ми разказа за онова момче в Шотландия.
3
„Кобель“ на руски означава „пес“, куче от мъжки пол. Другото му значение в разговорната реч (жаргон) е „развратник“. За да не наруша играта на думи, я оставих непреведена. Бел.прев.