— А помните ли пипера и кардамона? — възкликна младата. — Направо ужас беше!
— А ти не се присмивай на приятелката си. По-добре иди при Вера, тя много се разстрои.
Младата стана с готовност и излезе от счетоводството.
Инспекторът огледа жените с безумен поглед. После погледна придружителя си — млад, набит мъж с дънки и тениска. Редом до униформеният инспектор изглеждаше много несериозно.
— Лудница. — твърдо каза инспектора. — Навсякъде — нарушения на правилата за пожарна безопасност. Как още не са ви закрили?
— И аз се чудя. — съгласи се мъжът. — Понякога отивам на работа и си мисля: ами ако е свършило? Край на този бардак? Ще работим според закона за охрана на труда, без да нарушаваме нищо…
— Покажете ми пожарното табло на втория етаж. — прекъсна го инспектора, поглеждайки в плана.
— С удоволствие. — Мъжът отвори вратата пред инспектора. Намигна на жените в кабинета.
При таблото негодуванието на инспектора утихна. Таблото беше красиво, новичко, боядисано в червен цвят. Два пожарогасителя, кофа с пясък, празна кофа, лопата и крик.
— Брей. Брей-брей. — мърмореше инспектора, докато надничаше в кофите и проверяваше датата на зареждане на пожарогасителите. — Даже някак старомодно. Не очаквах.
— Стараем се. — каза придружителят му. — Когато бях в училище, там имаше точно такова.
Инспекторът разгъна схемата. Замисли се за момент.
— Хайде да видим… да видим програмистите ви.
— Хайде! — оживи се мъжът. — Това е нагоре, следвайте ме…
Пред стълбите той се отдръпна, пускайки инспектора напред. Обърна се и погледна към пожарното табло. То избледня и се разтвори във въздуха. Нещо падна на земята с тих звук. Мъжът се усмихна.
След посещението при програмистите у инспектора отново се появи повод за негодувание. Програмистите (две девойки и младеж) безгрижно пушеха на работното си място, кабелите на компютрите се виеха на отвратителни снопове (инспекторът дори се пъхна под едно бюро и пъшкайки провери дали контактите са заземени). Петнайсет минути по-късно инспекторът слезе на първият етаж, в кабинета със странния надпис „Дежурен разпределител“ и разтвори книжата си на масата. Съпровождащият го младеж седна срещу него и наблюдаваше с усмивка как инспектора попълва протокола за проверка.
— Какъв е този глупав надпис на вратата? — попита инспектора, без да прекъсва работата си.
— „Дежурен разпределител“? Ами, това е този, който се занимава с най-разнообразни неща. Ако дойде някоя проверка, спука се канализационна тръба, донесат пица — занимава се с всичко това. Нещо смесено между диспечер и домакин. Длъжността е скучна, дежурим по ред.
— А с какво всъщност се занимавате тук?
— Това влиза ли в задълженията на пожарната охрана? — Мъжът се замисли. — Ами… ние пазим Москва от силите на злото.
— Шегувате ли се? — Инспекторът погледна тежко към „дежурният разпределител“.
— Изобщо.
Без да почука, в стаята влезе възрастен човек с източна външност. При появяването му дежурния бързо стана.
— Е, какво имаме? — попита влезлият.
— Една в счетоводството, една в тоалетната, една на пожарното табло на вторият етаж. — с готовност отвърна дежурният. — Всичко е наред, Борис Игнатиевич.
Инспекторът пребледня.
— Лас, ние нямаме пожарно табло на втория етаж. — отбеляза Борис Игнатиевич.
— Създадох илюзия. — похвали се Лас. — Много достоверно се получи.
Борис Игнатиевич кимна. Каза:
— Добре. Само че си пропуснал още два „бръмбара“ при програмистите. Мисля, че нашият гост редовно съчетава задълженията на пожарен инспектор и шпионин… нали?
— Какво си позв… — започна мъжът. И млъкна.
— Теб много те е срам, че си се занимавал с промишлен шпионаж. — каза Борис Игнатиевич. — Отвратително! А беше честен човек… някога. Помниш ли как отиде на БАМ23? И не само заради парите, ти търсеше романтика, искаше да участваш в нещо велико…
По бузите на инспектора потекоха сълзи. Той кимна.
— А помниш ли как те приемаха за пионер? — бодро попита Лас. — Как стоеше в строя и си мислеше, че ще дадеш всичко от себе си за победата на комунизма? А пионерската ръководителка ти връзваше връзката и почти те докосваше с твърдите си цици…
— Лас. — с леден глас каза Борис Игнатиевич. — Не преставам да се изумявам как си станал Светъл.
— Тогава бях в добро настроение. — призна Лас. — Сънувах че съм малък и яздя пони…
— Лас! — повтори Борис Игнатиевич.
Дежурният млъкна.
23
Байкало-Амурската магистрала. Голям строителен проект в Русия от близкото минало. Бел.прев.