В настъпилата тишина се чуваха хлиповете на инспектора:
— Аз… всичко ще разкажа. Отидох на БАМ за да се скрия от…
— Няма нужда да разказваш за БАМ. — меко каза Борис Игнатиевич. — Разказвай как те накараха да инсталираш „бръмбари“ в офиса ни.
ПЪРВА ГЛАВА
— Мисля, че се досещате защо съм ви събрал. — каза Хесер.
В кабинета на шефа бяхме петима. Самият Хесер, Олга, Иля, Семьон и аз.
— Какво има да се чудим. — измърмори Семьон. — Вие събрахте всички Висши и тези от първо ниво на Силата. Само Светлана липсва.
— Светлана не е тук, защото не работи в Нощния Патрул. — Хесер се намръщи. — Не се и съмнявам, че Антон ще й разкаже всичко. Дори няма да се опитвам да забранявам това. Но няма да допусна нарушения… това е съвещание на ръководството на Нощния Патрул. Искам веднага да предупредя Иля… нещо от това, което ще чуеш, ще е новост за теб, която никога не би научил при обичайни обстоятелства. Така че не трябва да говориш за това. На никого.
— Какво по-точно? — попита Иля, намествайки очилата си.
— Всъщност… всичко, което чуеш тук.
— Хубаво „нещо“. — кимна Иля. — Както кажете. Ако искате, готов съм да приема знака на Наказващият Огън.
— Ще минем и без формалности. — Хесер взе от масата метална кутийка и започна да се рови в нея. През това време се оглеждах любопитно. Кабинетът на шефа е интересен с огромното количество малки предмети, които или му бяха нужни в работата, или бяха просто спомени. Нещо като склада на Плюшкин, кутийката с най-ценните „съкровища“ на някое дете и квартира на разсеян колекционер, който непрекъснато забравя какво точно събира. Другото удивително нещо е, че уж нищо не изчезва, в шкафовете на практика няма свободно място, а непрекъснато се появяват нови експонати.
Сега погледът ми се спря на малък терариум. Неизвестно защо, нямаше капак, а на стъклото беше залепена бележка — или с буквите „ООО“, или с номер „000“. Вътре имаше глупава китайска играчка: малка пластмасова тоалетна, върху която в царствена поза стоеше тарантула. Първо ми се стори, че паякът е пластмасов или мъртъв, но после забелязах, че очите му блестят, а краката му се мърдат. По стъклото пълзеше друг паяк: тлъст, кръгъл, приличащ на мъхеста топка с крака. От време на време паякът спираше и изплюваше на стъклото капка зелена отрова, явно целейки се навън. Впрочем, надолу, в терариума, от паяка се сипеше нещо. Долу мърдаха някакви други насекоми, протягайки алчно крака за угощението. Щастливците, които успяваха да хванат нещо, започваха радостно да скачат.
— Интересно ли ти е? — попита Хесер без да вдига очи.
— Аха… какво е това?
— Симулатор. Нали знаеш, обичам да изследвам затворени социални групи.
— И какво изобразява този симулатор?
— Един интересен социум. — уклончиво каза Хесер. — В базовият модел той би трябвало да се превърне в обикновена група паяци. Но тук имаме двама главни паяка, един от които е заел превъзходстваща позиция, като от време на време се качва на възвишението, а вторият осигурява защита от външна агресия и грижа за членовете на обществото. При постоянна активност на главните паяци този симулатор може да функционира с минимална авто-агресия.
— И никой не се опитва да се измъкне? — попита Иля. — Нали няма капак…
— Много рядко. И само онези, на които им омръзва да са паяци в терариум. Първо, в терариума се поддържа постоянна илюзия за борба. Второ, присъствието в терариума се възприема от обектите като личен недостатък. — Хесер най-накрая извади от кутийката някакъв предмет и каза: — Край, стига сме се разсейвали с дреболии. Ето ви първият предмет за размисъл. Какво е това?
Ние мълчаливо гледахме сивото парче бетон, което сякаш беше откъртено от стената.
— Да не се ползва магия! — предупреди Хесер.
— Аз знам. — виновно каза Семьон. — Помня го този случай. Радио микрофон. През петдесетте се опитаха да ни го поставят… или през шейсетте? Когато бяхме поделение на „Горсветремтехмонтаж“24. Някакви умници от КГБ, нали?
— Точно така. — каза Хесер. — Тогава навсякъде търсеха шпиони. И нас започнаха да ни проверяват… явно с нещо сме привлекли вниманието на компетентните органи… Добре, че имахме свои очи и уши в КГБ. Проведохме кампания по дезинформация, бдителните другари получиха мъмрене за нецелесъобразно разхищаване на скъпо оборудване… А това?
Сега в ръцете на Хесер проблясваше голяма стоманена рапидка. Честно казано, нямах представа, че се произвеждат толкова големи рапидки.
— Едва ли знаете за това. — съобщи Хесер. — Единственият… надявам се… опит на Тъмните да ни шпионират с човешки средства. През седемдесет и девета година на миналия век. Тогава имах много тежък разговор със Завулон. След това подписахме приложение към съглашението за забранените методи за борба.
24
Типично руско съкращение за предприятие. Едно вероятно разчитане е „Градско осветление — ремонт и технически монтаж“. Бел.прев.