Рапидката се скри в кутията. Вместо нея бяха извадени две малки кафяви „таблетки“.
— Това е, когато се опитаха да ни вземат сградата! — оживи се Иля. — През деветдесет и шеста. Нали?
Хесер кимна:
— Напълно вярно. На един амбициозен млад олигарх му се сторило че бившето държавно предприятие, а сега вече закритото акционерно дружество „Горсвет“25, е много апетитна и абсолютно беззащитна собственост. Само че когато подслушването и външното наблюдение установиха какви хора идват просто да пият чай със стария директор, олигархът се отказа от амбициите си.
— Естествено, и това е било дезинформация? — попита любопитно Олга. Явно непривично витиеватата тирада на шефа беше предназначена именно за нея, пропусналата тези събития.
Семьон се изхили и произнесе с протяжен глас:
— Значи така-а-а, адаш, решаваш важните въпроси в града, а не идваш за помощ… Ела, ако нещо…
Хесер се усмихна в отговор:
— Относно „ела, ако нещо“, малко прекали. Но нищо, победителите не ги съдят… И така, всичко това бяха минали работи. А ето и днешният улов…
Той извади от кутията нещо, приличащо на парченце от лейкопласт. Тънко бяло квадратче, лепкаво от едната страна — Хесер с мъка го отлепи от пръста си.
— Технологията не стои на едно място. — казах аз с въодушевление. — Микрофон и предавател?
— Ще се учудиш, но тук има и магнетофон. — съобщи Хесер. — Всичко се записва и се изстрелва с кодиран импулс за три секунди веднъж на ден. Хубава играчка. Скъпа. И не е лесно да я намериш.
— Давай по същество, Борисе. — помоли Олга.
Хесер пусна „играчката“ обратно в кутията. Огледа ни внимателно:
— Преди седмица Антон и Семьон бяха в Единбург. Там се случи нещо неприятно… ако пропуснем подробностите — група Различни, сред които има минимум Светъл, Тъмен и Инквизитор, с помощта на хора-наемници, снабдени със защитни амулети, се опитаха да вземат един от най-древните артефакти. Така наречения Венец на Всичко, направен от Великия Мерлин малко преди да си отиде в Сумрака.
Илия подсвирна. Олга мълчеше — или знаеше за това от Хесер, или не смяташе за нужно да проявява емоции.
— Трябва да добавя, че тримата Различни са Висши. — продължи Хесер. — Е… Може би не и тримата. Може би само двама. Двама биха успели да заведат третия на шестия слой на Сумрака.
За мое учудване Иля мълчеше. Стъписал се е, сигурно. Не мисля, че се е потапял под третия слой.
— Всичко това е неприятно само по себе си. — каза Хесер. — Никой от нас не знае що за артефакт е скрил Мерлин на седмия, последен слой на Сумрака. Но имаме сериозни основания да смятаме, че този артефакт е способен да унищожи цялата цивилизация на Земята.
— Още един „Фуаран“? — попита Семьон.
— Не, Мерлин не е можел да превръща хора в Различни. — поклати глава Хесер. — Но това е нещо много сериозно. Сега охраната на артефакта е усилена, освен Нощния Патрул на Шотландия го пазят и Инквизитори. Но ситуацията е твърде сериозна. Доколкото знам, опити да се шпионират патрулите има в Москва, Ню-Йорк, Лондон, Токио, Париж, Пекин… накратко — във всички ключови точки на планетата. Навсякъде действат хора, които не познават възложителите. Засега няма никакъв успех в търсенето на зложелателите.
— Хесер, а какво има на седмият слой на Сумрака? — поинтересува се Иля. — Знам, че не е прието да се разказва за по-дълбоките слоеве на онези, които не са били там, но…
— Семьон ще ти разкаже всичко, което е видял. — отговори Хесер. — Той е бил на петия. Ако искаш, попитай Антон — той ще ти разкаже за шестия. Разрешавам. А що се отнася до седмия…
Всички гледахме любопитно към Хесер.
— Не съм бил там. И не мога да отговоря на въпроса ти. — твърдо каза Хесер.
— Ха. — каза Олга. — Борисе, бях сигурна, че ти си…
— Не. Изпреварвам въпроса ти — и Завулон не е бил. И никой от известните ми Различни. Предполагам, че това е по силите само на нулев маг. Притежаващ абсолютната Сила. Такъв е бил Мерлин. Такава вълшебница ще стане Надя Городецка…
Всички дружно ме погледнаха.
— Докато не порасне, няма да я пусна в Сумрака. — твърдо казах аз.
— Никой не иска това от теб. — увери ме Хесер. — И… не бързай да протестираш. Искам да пазят Надя. Непрекъснато. Поне двама бойни мага. Второ-трето ниво на Силата. Няма да устоят дълго срещу Висши, но ако ги снабдим с добри артефакти, ще успеят да спечелят време и да повикат помощ.
Иля се хвана за главата:
— Борис Игнатиевич! Откъде да ви намеря толкова втори и трети? Да оттегля всички от улицата ли?
— Е, не всички. — поправи го Хесер. — Все пак имаме четирима втори. Трети — девет души. Алишер и Александър могат да се вдигнат до трето.
— Кой Александър? Коростилев? — учуди се Иля.
— Не, Маленков.
— Саша — може. — намеси се в разговора Олга. — Готова съм за три дена да го вдигна. Даже за два.
— Чакайте! — възкликнах аз. — Спрете! А не искате ли да чуете и моето мнение?
Хесер ме погледна любопитно:
— Да, искам. Само че имай предвид, че онези, които не успяха да вземат артефакта, рано или късно ще решат, че им е нужен абсолютен маг. А в света има само един. Една. Твоята дъщеря. Е, съгласен ли си да я охраняваме?
— А какво ще каже Светлана?
— Светлана е майка. — меко каза Олга. — Мисля, че помни как веднъж отвлякоха момиченцето. И разбира, че сама не може да я пази денонощно.
— Светлана ще се съгласи, Антоне. — кимна Семьон. — Няма какво да се чудиш.
— Борис Игнатиевич, но какво да правя с улиците? — примоли се Иля. — Официално ви го заявявам като ваш заместник по патрулната служба! Да пускам четвърто и пето ниво на самостоятелна работа? Ами че Тъмните ще ни се качат на главата!
— Няма. — Хесер се намръщи. — Завулон също отделя своите магове от второ и трето ниво за охрана на Надя Городецка.
Аз се хванах за главата. Затова пък Иля веднага се успокои:
— Значи от нас се иска само половината пазачи? Тогава аз…
— Не, не половината. Двама наши и двама Тъмни.
— Хесер! — възкликнах аз.
— Антоне, всичко това се прави за безопасността на дъщеря ти. — твърдо отвърна Хесер. — Край, въпросът е приключен. Продължаваме нататък. Иля, след съвещанието ще останеш да обсъдим кои ще изпратим като телохранители и как да ги екипираме.
Аз мълчах. В душата ми кипеше, но мълчах.
— Засега говорихме само за отбраната. — продължи Хесер. — Разработката на мерки за защита на Патрулите от техническите средства за разузнаване… и от възможните атаки на хора-наемници, възлагам на Олга. Вземи Толик от компютърджиите. И Лас от оперативните работници.
— Та той е слаб маг. — изсумтя Олга.
— Затова пък мисли нестандартно. — каза Хесер. — Що се отнася до бойните сблъсъци между хора и Различни, сама знаеш. Имаш доста опит.
Аз погледнах любопитно към Олга. Оказва се, че имала интересен опит…
— От всички вас искам нещо друго. — продължи Хесер. — Как ще атакуваме?
— Кого? — не издържах аз. — Само ако знаехме кой мъти водата…
— Да атакуваш, не означава непременно да се хвърлиш в бой. — наставнически каза Олга. — Да атакуваш, също означава да извършваш неочаквани за противника ти действия, да проваляш плановете му.
Хесер кимна одобрително.
— Тогава имаме само един изход. — казах аз. — Е, освен търсенето на предателите… предполагам, че Инквизицията претърсва под дърво и камък? Трябва да слезем до седмо ниво. Но щом не можем… верига от Сила?
— Завулон предложи Кръг на Силата. — кимна Хесер. — Но нито ние, акумулирайки Сила един в друг, нито Тъмните, изсмуквайки се един друг докрай… даже с човешко жертвоприношение… все едно, няма да помогне. Бариерата между слоевете на Сумрака се увеличава по експонента. Пресмятали сме го.
— Дори с жертвоприношение? — порази се Семьон.
— Дори. — сухо каза Хесер.
— Онова стихче… на шестия слой. — Аз погледнах към Хесер. — Помните ли, разказвах ви?
— Възпроизведи го. — кимна Хесер.
25
Аналогично, най-вероятната разшифровка е „Градско осветление“. Между другото, същата фирма се използва и във филма „Нощна стража“. Бел.прев.