— Тате, донеси рахат и локум! — незабавно се обади дъщеря ми.
Рядко се срещах с Алишер по работа. Той предпочиташе да работи на улицата — непрекъснато патрулираше, в офиса се появяваше обикновено сутрин, с червени от недоспиване очи. Дочух, че имал връзка с някакво момиче от счетоводството, Различна от седмо ниво. Но общо взето, малко знаех за него. Момчето беше затворено, а аз не обичам да правя първите стъпки за сближаване.
Впрочем, със Семьон явно бяха в по-приятелски отношения. Когато се качих в колата, Семьон тъкмо приключваше да разказва виц. Седнах до Семьон когато той, обърнат назад, каза с тънък глас на разглезено момиче:
— Добре, татко, ще минем по дългия път. Донеси ми, моля те, червено цвете!
Алишер се разсмя и едва след това ми подаде ръка.
— Здрасти, Антоне.
— Здрасти, Алишер. — Аз му стиснах ръката и му подадох чантата си. — Хвърли я на задната седалка, мързи ме да ходя до багажника.
— Как е Светлето? Руга ли те? — попита Семьон докато потегляше.
— Не, какво говориш. Пожела ми късмет, нахрани ме вкусно и ми даде купчина полезни съвети.
— Добрата жена е радост за мъжа! — бодро каза Семьон.
— Нещо си много весел днес. — не се сдържах аз. — Или Хесер изпраща и теб в Самарканд?
— Ще има да чакам. — престорено въздъхна Семьон. — Слушайте, момчета, а защо отивате в Самарканд? Столицата е Бинкент, сигурен съм!
— Ташкент. — поправих го аз.
— Не, Бинкент. — каза Семьон. — Или не беше Бинкент? А, спомних си! Градът се казва Шаш!
— Семьоне, не си толкова стар, че да помниш Бинкент. — насмешливо каза Алишер. — Бинкент, Шаш — това е било много отдавна. Само Хесер го помни. А летим в Самарканд, защото там живее най-старият Светъл Различен, който работи в Патрула. Патрулът в Ташкент е по-голям, като за столица, но има много младежи. Дори началникът им е по-млад от теб.
— Брей… — Семьон поклати глава. — Удивително. На Изток — пък само младежи в Патрула?
— Ами на Изток старците не обичат да воюват. Старците обичат да гледат красиви момичета, да хапват плов26 и да играят на шашки. — сериозно отговори Алишер.
— Често ли си ходиш в къщи? — попита Семьон. — При приятелите, роднините?
— За осем години — нито веднъж.
— Че защо така? — учуди се Семьон. — Нима не тъгуваш за дома си?
— Нямам дом, Семьоне. И роднини нямам. А синът на девона няма приятели.
Настъпи неловка тишина. Семьон мълчаливо шофираше. После не издържах:
— Алишер, ако въпросът ми не е твърде личен… Баща ти човек ли беше? Или Различен?
— Девонът — това е слуга, създаден от могъщ маг. — Гласът на Алишер беше равен, сякаш четеше лекция. — Магът намира глупак без роднини, който не е нужен никому, и пуска в него Сила от Сумрака. Зарежда го с чиста енергия… и така се получава глупав, но много силен и владеещ магия човек… Не, вече не е съвсем човек. Но не е и Различен, цялата му енергия е временна, вложена от мага. Девонът вярно служи на своя повелител, може да твори чудеса… но все още не е наред с главата. Обикновено магът избира дебили или дауни27, те не са агресивни и са много предани. Вложената Сила им дава здраве и дълголетие.
Ние мълчахме. Не очаквахме такава откровеност от Алишер.
— Според народните предания девонът е обладан от духове. В известен смисъл е точно така… все едно да вземеш празен, пукнат съд и отново да го напълниш. Само че вместо с разум, обикновено го пълнят с преданост. Но Хесер не е като другите магове. Дори не е като другите Светли. Той излекува баща ми. Не напълно… дори той не е способен на това. Някога баща ми е бил пълен идиот. Мисля, че е бил имбецил, явно заради органични повреди в мозъка. Хесер изцели тялото му, и с времето баща ми придоби нормален, човешки разум. Той помнеше, че някога е бил пълен глупак. Знаеше, че ако Хесер не влее навреме нова Сила, тялото му отново ще отхвърли разума. Но не служеше на Хесер от страх. Той казваше, че ще даде живота си за Хесер само заради това, че е осъзнал себе си. Че е станал човек. И за това, разбира се, че той, урода, е имал семейство, родил му се е син. Той много се страхуваше, че и аз ще съм глупак. Но ми се размина. Само че… само че у нас помнят всичко. Че баща ми е девона, че твърде дълго живее на този свят, че някога е бил ненормалник, който не е можел дори да си избърше носа — всичко това се помни. Роднините на майка ми се отрекли от нея, когато се омъжила за баща ми. И мен не са признали. И на децата си забраняваха да играят с мен. Аз съм син на девона. Син на човек, който е трябвало да изживее живота си като животно. Няма къде да се връщам. Сега домът ми е тук. Работата ми е да правя това, което нареди Хесер…
26
Традиционно източно ястие, най-често месо с ориз. Има много разновидности, включително вегетариански. Бел.прев.