— Ама че работа… — тихо каза Семьон. — Сурово е при вас… Сурово. Помня, когато гонихме басмачите28… — той се сепна и виновно погледна към Алишер: — Нали не е проблем, че говоря така?
— Защо, какво има? — отвърна с въпрос Алишер.
— Ами, може би, сега при вас не са басмачи, а народни герои…
— Когато Хесер беше комисар в Туркестан, баща ми е воювал в отряда му. — гордо каза Алишер.
— Как така воювал? — разгорещи се Семьон. — През коя година?
— В началото на двайсетте.
— Не, аз говоря за после… В Харм, през двайсет и девета, когато басмачите нахлуха през границата…
Те започнаха оживено да обсъждат някакви събития от миналите дни. Доколкото разбрах, бащата на Алишер и Семьон едва не са се срещнали — и двамата са се сражавали с Хесер, когато е бил на военна служба в Червената Армия. Честно казано, не успях съвсем да разбера по какъв начин Хесер е успял да участва в събитията по време на гражданската война. Не може Велик Светъл да мята файърболи към басмачите и белогвардейците! Явно не всички Различни са приели равнодушно тази революция. Някой е застанал на нечия страна в конфликта. И за да се бори с него, Хесер и приятелите му са обикаляли азиатските степи и пустини.
Освен това си помислих, че май се досещам защо са се скарали Хесер и Рустам.
ВТОРА ГЛАВА
Това е много правилно — да пристигаш в чужд град сутрин. С влак или със самолет — няма значение. Денят сякаш започва с нова, чиста страница…
В самолета Алишер отново стана мълчалив и замислен. Аз дремех през целия полет, а Алишер мълчаливо гледаше в илюминатора, сякаш имаше нещо интересно в далечната, нощна земя. Преди да кацнем, когато влетяхме в утрото и самолетът започна да се снижава, попита:
— Антоне, ще имаш ли нещо против да се разделим за малко?
Погледнах любопитно към младия маг. Инструкциите на Хесер не предвиждаха нищо такова. За роднините и приятелите си, или по-точно — за отсъствието на такива, Алишер вече ни разказа.
Впрочем, не беше трудно да се досетя за кого може да мисли момче, напуснало родината си на двайсетгодишна възраст.
— Как се казва тя? — попитах аз.
— Адолат. — отвърна той без всякакви преструвки. — Иска ми се да я видя. Да разбера какво е станало с нея.
Кимнах. Поинтересувах се:
— Това име означава ли нещо?
— Всички имена означават нещо. Нима не поиска от Хесер да ти вложи знания по узбекски език? — порази се Алишер.
— Той не ми предложи. — измърморих аз. Наистина, защо сам не помислих за това? И как може Хесер да направи такъв пропуск? Различните изучават основните световни езици — разбира се, с помощта на магия. Някой по-рядък език може да бъде вложен в съзнанието ти от по-силен или по-опитен маг. Хесер би могъл. Алишер — не…
— Значи е смятал, че няма да ти трябва. — замислено каза Алишер. — Интересно…
Изглежда, Алишер не смяташе, че това е грешка на Хесер.
— Ще ми трябва ли да знам узбекски? — попитах аз.
— Едва ли. Почти всички знаят руски. Само най-младите и глупавите не учат руски език… Какво пък, все едно, теб никой няма да те вземе за узбек. — Алишер се усмихна. — Адолат означава справедливост. Красиво име, нали?
— Красиво е. — съгласих се аз.
— Тя е обикновен човек. — промърмори Алишер. — Но има хубаво име. Светло. Учихме заедно в училище.
Самолетът се разтресе — спуснаха шасито.
— Разбира се, иди при нея. — казах аз. — Мисля, че и сам ще стигна до офиса на Патрула.
— Не си мисли, че е само заради момичето. — Алишер се усмихна. — Струва ми се, че ще е по-добре първо да поговориш сам с местните патрулни. Ще им покажеш писмото на Хесер, ще се посъветваш… А аз ще дойда след час-два.
— И сред колегите ли нямаш приятели? — тихо попитах аз.
Алишер не отговори — и това беше отговор.
Излязох от аерогарата — явно скоро беше реконструирана и изглеждаше напълно модерно. В ръцете ми имаше само чантата с багажа и малко пакетче от безмитния магазин, нищо повече. Спрях, огледах се. Ослепително синьо небе и настъпваща, независимо че беше ранна сутрин, жега. Пътниците бяхме малко, нашият полет беше първият за деня, следващият се очакваше след час. Веднага бях обкръжен от частници, предлагащи услугите си:
— Да тръгваме, скъпи!
— Целият град ще ти покажа, направо безплатна екскурзия!
— Накъде отивате?
— Сядай, в колата ми е хубаво, има климатик!
Аз поклатих глава, погледнах към възрастния таксиджия-узбек, който спокойно чакаше до старата „Волга“ с нарисувани отстрани квадратчета на таксито. Попитах:
— Свободен ли си, бащице?
— Човек е свободен, докато вярва в свободата си. — философски отвърна таксиджията. Говореше много добре руски, почти без акцент. — Сядай.
28
Басмач — участник в контрареволюционните националистични банди, действащи в Средна Азия. Идва от тюркското „басмак“ — да извършиш нападение. Бел.прев.