— Валентина Илинична Фирсенко, Различна. Четвърто ниво.
— Антон Городецки, Различен, Висше ниво. — за пореден път повторих аз.
— Аз ръководя канцеларията. — продължи жената. Тя се здрависа последна, и изобщо се държеше като най-младшия сътрудник на Патрула. При това оцених възрастта й на поне сто и петдесет години, освен това превъзхождаше мъжете по Сила.
Впрочем, след секунда не останаха никакви съмнения кой тук е главният.
— Момчета, бързо пригответе маса. — изкомандва Валентина. — Мурат, вземи колата, бързо мини по маршрута, а после прескочи до базара.
С тези думи тя връчи на Мурат ключовете за огромен стар сейф, от който момчето, всячески опитвайки се да го направи незабележимо, извади оръфана пачка пари.
— Моля ви, няма нужда! — помолих аз. — Тук съм напълно неофициално и за кратко. Просто да се представя, да задам няколко въпроса… Трябва да отида и до Дневния Патрул.
— Защо? — поинтересува се жената.
— На границата нямаше пункт за Различни. В Сумрака висеше табелка, че Светлите трябва да се регистрират в Дневния, а Тъмните — в Нощния Патрул.
Беше ми интересно как патрулната ще коментира това шокиращо нехайство. Но Валентина Илинична само кимна:
— Нямаме достатъчно сътрудници за дежурство на аерогарата. В Ташкент всичко е както трябва… Нодир, изтичай до упирите31, кажи им, че в града е пристигнал по лична работа Висш Светъл — Городецки от Москва.
— Аз съм тук неофициално, но не по лична… — започнах аз. Но вече не ме слушаха. Нодир отвори една невзрачна врата и влезе в съседната стая, където с удивление забелязах също толкова просторна и полупразна зала.
— Защо при упирите? — попитах аз, зашеметен от напълно немислимата догадка.
— О, там е офисът на Дневния Патрул, при тях няма упири, просто така им викаме… по съседски… — Валентина Илинична се засмя.
Аз мълчаливо влязох в съседната стая след Нодир. Двама Тъмни Различни — млад и на средна възраст, четвърто и пето ниво, дружелюбно ми се усмихнаха.
— Ассалом алейкум… — измърморих аз, минах през залата (абсолютно същата, дори имаха същия самовар) и отворих вратата към улицата, успоредна на тази, по която дойдох.
Зад вратата имаше същото дворче, а на стената — табелка:
Тихо затворих вратата зад себе си и се върнах в стаята. Нодир, явно почувствал реакцията ми, вече беше изчезнал.
Един от Тъмните каза добродушно:
— Като си свършите работата, елате и при нас, уважаеми. Рядко идват гости от Москва.
— Елате, елате! — подкрепи го втория.
— Някой път… благодаря за поканата. — смутолевих аз. Върнах се в офиса на Нощния Патрул и затворих вратата.
В нея дори нямаше ключалка!
Светлите изглеждаха леко смутени.
— Нощен Патрул. — процедих аз през зъби. — Светли сили…
— Посгъстихме се малко. Комуналните услуги са скъпи, наем… — Валентина Илинична разпери ръце. — Вече десет години делим едно помещение.
Аз направих лек пас — стената, разделяща офиса на Светлите от офиса на Тъмните, се освети за миг от синьо сияние. Едва ли при Тъмните в Самарканд има маг, способен да свали наложеното от Висш заклинание.
— Напразно правите така, Антоне. — укорително каза Валентина Илинична. — Няма да ни подслушват. При нас не е прието така.
— Вие би трябвало да следите Тъмните сили! — възкликнах аз. — Да ги контролирате!
— Ами ние ги контролираме. — разсъдително отвърна Тимур. — А когато са наблизо, е по-лесно да ги контролираме. За да обикаляме целия град ни трябва пет пъти по-голям щат!
— А табелките? „Нощен Патрул“, „Дневен Патрул“? Хората ги четат!
— Нека ги четат. — каза Нодир. — Малко ли кантори има в града? Ако се криеш и не окачиш табелка, веднага става подозрително. Или милицията ще дойде, или бандити да ни рекетират. А така всички виждат: държавна организация, няма какво да вземеш от нея, нека си работят…
Аз се опомних. В края на краищата, това не е Русия. Самаркандския Патрул не е в нашата юрисдикция. Някъде в Омск бих могъл да упражнявам правата си и да предявявам претенции. Не съм началник на самаркандския Патрул, нищо че съм Висш Светъл.
— Разбирам. Но в Москва това е невъзможно… Тъмните да седят през една стена!
— Седят, и какво от това? — примирително каза Валентина Илинична. — Само седят. И тяхната работа не е сладка. Не, ако стане нещо, няма да престъпим принципите си. Момчета, помните ли как преди три години жодугар32 Алия-апа наложи проклятие на стария Назгул?
31
Упир — чисто славянска дума с неустановен произход. Според някои изследователи това е име на един от най-древните духове в славянската митология, символ на изначалното зло. Според други е синоним (или по-точно — производна) на думата „вампир“. Според народния фолклор „упир“ е непълноценен вампир, просто слуга на иницииралият го истински вампир. Бел.прев.
32
Жодугар (узбекски) — Магьосник/магьосница. Нещо средно между титла и професия без фиксиране към пола. Бел.прев.