Момчетата закимаха. Момчетата се оживиха и явно бяха готови да си спомнят за тази славна история.
— На кого е наложила? — не издържах аз.
Всички се засмяха.
— Това е име — Назгул. Не са онези назгули от американските филми33. — проблясвайки с белозъбата си усмивка, обясни Нодир. — Има такъв човек. Имаше, умря миналата година. Умираше дълго, а жена му беше млада. Помолила една вещица да й помогне. Забелязахме проклятието, арестувахме вещицата, направихме забележка на жената — направихме всичко както си трябва. Валентина Илинична премахна проклятието, всичко стана много добре. Макар че старецът беше много гаден, съвсем лош. Зъл, алчен и развратен, нищо че беше стар. Всички се зарадваха когато умря. Но проклятието го премахнахме както си трябва!
Аз помислих и седнах на скърцащия стол. Да, и да знаех узбекски, това нямаше да ми помогне. Проблемът не е в езика. А в манталитета.
Умните думи малко ме успокоиха. Но в този момент забелязах погледа на Валентина Илинична — добър, но снизходително-съчувствен.
— И все пак, не трябва да е така. — казах аз. — Разберете ме, не искам да ви упреквам, това си е вашият град, вие отговаряте за реда тук… Но е някак необичайно.
— Това е, защото сте по-близо до Европа. — обясни Нодир. Явно не смяташе, че Узбекистан не е в Европа. — А при нас е нормално, ако има мир — може да живеем един до друг.
— Ъхъ. — Аз помълчах. — Благодаря за разясненията.
— Седнете на масата. — дружелюбно каза Валентина Илинична. — Какво се свихте в ъгъла като някой чужд?
Общо взето, не седях в ъгъла. В ъгъла Тимур приключваше с подготовката на масата. На ярката покривка, моментално превърнала две бюра в голяма трапезна маса, вече стояха чинии с плодове: яркочервени и сочно-зелени ябълки; черно, зелено, жълто и червено грозде; огромни, колкото малки дини, нарове; някакъв много апетитен салам с домашен вид; нарязани парчета месо и горещи, очевидно затоплени с магия, лепешки34. Спомних си как Хесер в един рядък миг на носталгия започна да хвали самаркандските лепешки — и какви били вкусни, и как не се развалят цяла седмица, само да ги стоплиш — и ядеш, ядеш, не можеш да спреш… Тогава приех думите му за обичайните старчески спомени от рода на „едно време дърветата бяха по-големи, а саламът — по-вкусен“. Сега устата ми се напълни със слюнка, и изведнъж заподозрях, че Хесер не е преувеличил много.
Освен това на масата имаше две бутилки коняк. Местен, което веднага ме изплаши.
— Не се притеснявайте, че масата е празна. — каза невъзмутимо Нодир. — Сега Мурат ще се върне от базара и ще седнем както трябва. А засега ще „подложим“ малко.
Разбрах, че няма да се измъкна от тържествен обяд с изобилие на алкохол. И заподозрях, че Алишер се е измъкнал от незабавна среща с патрулните не само заради интерес към съдбата на бившата си приятелка от училище. Нищо, че вече от много години посещението на московски гост не е посещение на висшестоящ началник. Въпреки това патрулните считат Москва за много, много важен център.
— Работата е там, че дойдох по молба на Хесер… — казах аз.
И видях по лицата им, че моят статут от просто висок излетя до немислими висини. Някъде в космоса, където Различните не могат да идат.
— Хесер ме помоли да намеря приятеля му. — продължих аз. — Той живее някъде в Узбекистан…
А сега настъпи неловка пауза.
— Антоне, за девона ли става въпрос? — попита Валентина Илинична. — Но той отиде в Москва… през деветдесет и осма. И там загина. Мислехме, че Хесер знае за това.
— Не, не, не става въпрос за девона. — запротестирах аз. — Хесер ме помоли да намеря Рустам.
Млади узбеки се спогледаха. Валентина Илинична се намръщи:
— Рустам… чувала съм нещо… — Тя се поколеба. — Но това… това е много стара история. Съвсем древна. Тя е на хиляди години, Антоне.
— Той не работи в Патрула. — признах аз. — И, разбира се, вече има друго име. Мисля, че е сменил много имена. Знам само, че е Висш Светъл маг.
Нодир поглади твърдата си черна коса и твърдо каза:
— Това е много трудно, Антон-ака. В Узбекистан има само един Висш маг. Той работи в Ташкент. Но той е млад. Ако стар и силен маг иска да се скрие — той винаги ще се скрие. Тук не ти трябва сила, за да го намериш. Трябва мъдрост. Трябва самият Хесер да търси. Не, Антон-ака. Ние не можем да ти помогнем.
— Може да попитаме Афанди. — замислено каза Валентина Илинична. — Той е слаб маг и не е много… много съобразителен. Но паметта му е добра, а живее вече триста години.
33
Назгул — букв. „призракът на пръстена“ — деветимата крале, станали слуги на Саарон (от произведението на Толкин „Властелинът на пръстените“). Бел.прев.
34
Лепешки — тънки сухи питки; приготвят се от всякакви видове брашно или дори от картофи. Приличат на еврейските питки „маца“. Бел.прев.