— Здравей, уважаеми! Да нараства твоята Сила като страстта на младеж, събличащ жена! Да достигне тя второ ниво, че даже и първо!
— Афанди, нашият гост е Висш маг. — отбеляза Валентина Илинична. — Защо му пожелаваш второ ниво?
— Мълчи, жено! — пускайки ми ръката и сядайки на масата, каза Афанди. — Нима не виждаш колко бързо се изпълни пожеланието ми, че даже беше надминато?
Патрулните се засмяха. Впрочем, изобщо не подигравателно. Афанди — аз сканирах аурата му и разбрах, че старецът беше на най-ниското ниво на Силата — беше шутът на самаркандския Патрул. Но любим шут, на който ще простят всяка глупост, и на когото никой няма да се обиди.
— Благодаря за добрите думи, бащице. — казах аз. — Наистина — пожеланията ти се сбъдват бързо.
Старецът закима, мятайки с удоволствие в устата си половин праскова. Зъбите му бяха отлични — може да не следеше за външността си, но явно придаваше голямо значение на такъв важен орган.
— Тук са само сукалчета. — измърмори той. — Сигурен съм, че дори не са успели да те посрещнат както подобава. Как се казваш, добри ми човече?
— Антон.
— А на мен ми викай Афанди. Това значи „мъдрец“. — старецът погледна строго патрулните. — Ако не беше моята мъдрост, отдавна силите на Тъмнината, да изсъхнат в гърчове и да изгорят в ада дано, да са им изпили малките сладки мозъчета и сдъвкали големите жилави дробове!
Нодир и Тимур се разсмяха.
— Защо дробовете са жилави, разбрах. — наливайки коняк, каза Нодир. — А защо мозъците са сладки?
— Защото мъдростта е горчива, а глупостта и невежеството — сладки! — каза Афанди, обръщайки чаша коняк след прасковата. — Ей! Ей, глупако, какво правиш!
— Какво? — Тимур, който възнамеряваше да замези коняка с грозде, погледна въпросително към Афанди.
— Не бива да замезваш коняк с грозде!
— Защо?
— Защото това е все едно да вариш козленце в млякото на майка му!
— Афанди, само евреите не варят козлета в мляко!
— А ти вариш ли?
— Не. — обърка се Тимур. — Защо в млякото…
— Ами тогава не замезвай коняк с грозде!
— Афанди, само три минути ви познавам, но вече поех толкова мъдрост, че ще я смилам цял месец. — Намесих се аз в разговора, привличайки вниманието на стареца. — Мъдрият Хесер ме изпрати в Самарканд. Той ме помоли да намеря неговият стар приятел, когото някога са наричали Рустам. Случайно да познавате Рустам?
— Разбира се, че го познавам. — кимна Афанди. — А кой е този Хесер?
— Афанди! — Валентина Илинична плесна с ръце. — Ама как може да не си чувал за Великият Хесер?
— Хесер… — замислено каза старецът. — Хесер… Хесер… Да не е онзи Светъл маг, който работеше като златар в Бинкент?
— Афанди! Как можеш да бъркаш Великият Хесер с някакъв си златар? — Валентина Илинична беше шокирана.
— А, Хесер! — закима Афанди. — Да, да, да! Олджибан36, победителя на Сотон, Лубсан и Хуркара. Кой не познава стария Хесер?
— А кой познава стария Рустам? — отново се намесих аз, преди Афанди да се потопи в изброяване на славните подвизи на Хесер.
— Аз. — гордо каза Афанди.
— Само, моля те, не преувеличавай, Афанди. — помоли Тимур. — На нашият гост му е много нужно да се срещне с Рустам.
— Това е трудно. — Цялата шутовщина на Афанди внезапно се изпари. — Рустам избяга от хората. Преди десет години са го видели в Самарканд. Но оттогава никой не е говорил с Рустам, никой…
— Откъде познавате Рустам, Афанди? — не се стърпях аз. Ако не бяха думите на щерка ми, щях да съм сигурен, че дядката ми мъти главата.
— Това беше отдавна. — Афанди въздъхна. — Живял в Самарканд един старец, съвсем глупав, точно като тези сукалчета. Вървял из града и плакал, защото нямало какво да яде. И изведнъж насреща му излязъл могъщ батир37, чийто очи сияели, а челото му било високо и мъдро. Той погледнал стареца и казал: „Дядо, защо тъгуваш? Нима не знаеш каква сила е скрита в теб? Та ти си Бошкача! Различен!“ Батирът докоснал стареца с ръка — и той придобил сила и мъдрост. А батирът казал: „Знай, че самият Велик Рустам е станал твой учител“. Ето такава история ми се случи преди двеста и петдесет години!
Съдейки по всичко, този разказ порази патрулните не по-малко от мен. Мурат замръзна на вратата на кухнята, а Тимур разля коняка, който доливаше в чашите.
37
Батир (при украинците — „башкир“) — човек с изключителна сила, ловкост, смелост и съобразителност. Образували отворени общества, в които били важни личните качества, независимо от произхода. Членовете на батирските общества често попълвали управляващата класа. Бел.прев.