— Афанди, Рустам ли те е инициирал? — попита Валентина Илинична.
— Вече разказах всичко, на мъдрият му стига. — вземайки чашата от Тимур, отвърна Афанди. — А на глупавия и сто пъти да му разкажеш — нищо няма да разбере.
— Защо не си ни разказвал тази история преди? — попита Тимур.
— Нямаше повод.
— Афанди, ученикът винаги може да повика учителя си. — казах аз.
— Това е така. — важно потвърди Афанди.
— Трябва да се срещна с Рустам.
Афанди въздъхна и хитро ме погледна.
— А трябва ли Рустам да се срещне с теб?
Колко ми омръзна тази източна витиеватост! Нима и у тях, в бита, общуват именно така? „Жено, затопли ли чурека38?“ — „О, мой мъжо, нима горещите ми ласки няма да заменят чурека?“
Усетих, че няма да се сдържа и ще се изкажа недостойно за гост, когото са посрещнали толкова радушно. Но, за щастие, на вратата тихо се почука и влезе Алишер.
Лицето му изобщо не ми хареса. Не бих се учудил, ако Алишер беше тъжен. В края на краищата, би могъл да открие, че ученическата му любов се е омъжила, родила е пет деца, затлъстяла е и го е забравила — напълно достойна причина за тъга.
Но Алишер явно беше разтревожен от нещо.
— Здрасти. — каза той на бившите си колеги, сякаш се е разделил с тях едва вчера. — Имаме проблем.
— Къде? — попитах аз.
— Точно зад оградата.
ТРЕТА ГЛАВА
След Единбург трябваше да очаквам нещо подобно.
Но аз се отпуснах. Потъналите в зеленина улици, шумният източен базар, строгите куполи на джамиите, Тъмните зад стената и заплашителното гостоприемство на Светлите — всичко беше напълно различно от Шотландия. И ми се струваше, че цялата трудност ще бъде в търсенето на стария маг, а не в хорските заговори.
Домът беше обкръжен от около сто човека. Сред тях видях и милиционери, и добре екипирани бойци от местния специален отряд, и кльощави пъпчиви хлапаци, неумело стискащи автомати. Силите за нашето залавяне бяха разнообразни. Всичко, което се е оказало наблизо.
Но всичко това бяха глупости. Дори и Алишер, сам, без моя помощ можеше да промие мозъците и на сто, и на двеста нападатели.
За съжаление, всеки човек в обкръжението имаше защитни заклинания.
Всеки Различен може да защити себе си от магическо въздействие и да защити другите. И дори не е задължително да има високо ниво, за да постави защитни заклинания на сто човека. Работата е там, че магията, влияеща на човешкото съзнание, сама по себе си е проста и не изисква много сили. Грубо казано: магията, подчиняваща разума, е аналог на ножа, а не на гранатомет. И срещу нея ти е нужна не танкова броня, а лека бронежилетка. Ако ударех с чиста Сила във формата на файърбол, Бяло Копие или Огнена Стена, можех да изпепеля цял квартал. И за защита биха ми потрябвали не по-малко мощни амулети и заклинания. Но за да подчиня нападателите на волята си и ги разгоня, първо трябва да сваля защитата от всеки поотделно. А това вече изобщо не е тривиална задача. Съществуват десетки видове ментални Щитове, и кой от тях е използван — не знаех. Най-вероятно (във всеки случай, аз бих направил точно така) всеки индивидуален Щит е комбинация от две-три случайно избрани заклинания. При единия войник например — Щита на Мага и Сфера на Спокойствието. При друг — Сфера на Отрицанието, Ледена кора и Бариера на Волята.
Опитай се да намериш индивидуален подход към всеки! При това на разстояние!
— Някой ме следеше. — поясни Алишер, докато аз, стоейки до прозореца, прикрит със собствена Сфера на Отрицанието, изучавах обкръжилата ни тълпа. — Не знам как, но още от аерогарата. През цялото време имах чувството, че ме следят, но не забелязах никой. А после, когато… когато излизах от познатите… се опитаха да ме арестуват. Двайсет човека. Нито един Различен! Опитах се да се маскирам, но те ме виждаха!
Мен също ме виждаха. Не всички, но някои войници явно ме забелязаха, независимо от магията ми. Значи, освен защитните заклинания, имат и търсещи. Взорът на Сърцето, Ясен Поглед, Истинско Зрение… магическият арсенал е обширен. Хиляди години Светлите и Тъмните са измисляли начини да се лъжат един друг.
Какво пък, сега всичко това се обърна срещу нас.
— Как се измъкна? — попитах аз, отдръпвайки се от прозореца.
— През Сумрака. Само че… — Алишер се поколеба. — Там също ме чакаха. Някой пазеше на втория слой… изскочих възможно най-бързо.
— Кой е чакал? Светъл, Тъмен?
Алишер преглътна и неловко се усмихна:
— Струва ми се, че беше дев.
— Глупости. — Аз подтиснах желанието си да изругая. — Девове няма.
38
Чурек (от турски — „хляб“) — общо название на местния пшеничен хляб в Северен Кавказ. Може да се приготвя и от овесено и царевично брашно. Бел.прев.