— В Москва няма, но при нас има. — убедено каза Тимур. Улови моя поглед към вратата, водеща към Тъмните. — Антоне, повярвайте, не са те! Няма защо да ви нападат, че и хора да привличат! Инквизицията ще им откъсне главите!
Аз кимнах. Не съм и мислил да подозирам Дневния Патрул на Самарканд.
— Свържете се с Ташкент, с началството. — наредих аз. — Нека ги спрат!
— Как? — не разбра Тимур.
— По човешки! С обаждания в министерството на отбраната и на вътрешните работи! И в Инквизицията се обадете незабавно!
— Какво да кажем? — вадейки старичък мобилен телефон, попита Валентина Илинична.
— Кажете, че имаме критична ситуация. Нарушаване на Великия Договор алфа-прим. Предоставяне на хората на информация за Различните, въвличане на хора в противоборството на Патрулите, незаконно използване на магия, незаконно разпространение на магия, нарушаване на съглашението за разделяне на пълномощията… накратко: нарушаване на точка първа, шеста, осма, единайсета и четиринайсета на базовото Приложение към Договора. Мисля, че е достатъчно.
Валентина Илинична вече звънеше. Аз отново погледнах през прозореца. Войниците чакаха, приклекнали зад оградата. Дулата на автоматите мълчаливо сочеха към къщата. От какво ли са направени стените тук? Ако наистина са от пресован камъшит, куршумите ще минат без проблем…
— Ай, колко красиво го каза! — неочаквано се обади Афанди. Той продължаваше да седи на масата и апетитно дъвчеше салам. Чашата му беше пълна, а бутилката коняк на масата — празна. — Нарушаване на базовото Приложение. Сега всичко е ясно, да, напълно ясно! Командвай, началник!
Обърнах гръб на Афанди. Ама че ми провървя — този, в който е цялата ми надежда, е глупав като девона преди запознанството си с Хесер…
— Момчета, трябва да изчезваме. — казах аз. — Извинявайте, че така се получи.
— Антоне, можете ли да ги разгоните? — с плаха надежда попита Нодир.
— Да ги убия — като нищо. Да ги разгоня — не.
По вратата, водеща в офиса на Тъмните, започнаха да удрят с юмруци. Тимур се приближи, попита нещо и отвори. Нахълтаха двамата дежурни Тъмни. Съдейки по разстроените им физиономии, те току-що са видели обкръжението и чакаха обяснения.
— Какво правиш, Светъл? — извика по-възрастният. — Защо си довел хора?
— Тихо. — Аз вдигнах ръка. — Мълчете!
Беше достатъчно съобразителен, за да млъкне.
— Сегашната ситуация попада под точка първа от Приложението към Великия Договор. — казах аз. Афанди шумно изхъмка. Аз неволно го погледнах, но старецът само беше глътнал пълна чаша коняк и сега дишаше тежко, притиснал длан към устата си. Аз продължих: — Вероятно на хората е съобщено, че съществуваме. В този случай, съгласно Пражкото съглашение, като най-силен маг поемам общото ръководство на тук присъстващите Различни. Всички присъстващи!
Младият Тъмен погледна към по-възрастния. Той се намръщи, кимна и каза:
— Командвайте, Висши.
— Пълна евакуация на Патрулите. — казах аз. — Всички документи и магически артефакти да се унищожат. Действайте!
— Как ще излезем? — попита младият Тъмен. — Ще поставим Щитове ли?
Аз поклатих глава:
— Страхувам се, че имат омагьосани куршуми. Ще излизаме само през Сумрака.
— О, Афанди е бил в Сумрака! — гръмко каза стареца. — Афанди може да ходи в Сумрака!
— Афанди, ти ще тръгнеш с мен и Алишер. — наредих аз. — Останалите…
Алишер тревожно ме погледна и каза само с устни:
— Дев…
— Останалите ще ни прикриват. — наредих аз.
— Откъде-накъде! — все пак се възмути младият Тъмен. — Ние…
Аз махнах с ръка — и Тъмният се сгърчи, извика от болка, притискайки ръка към корема си.
— Защото аз наредих така. — махайки болката, обясних аз. — Защото съм Висш, а ти си пето ниво. Разбра ли?
— Разбрах. — Колкото и да е ужасно, в гласа на Тъмния дори нямаше възмущение. Той се опита да настоява за права, беше наказан и призна правото ми на по-силен. После, разбира се, ще напише цяла камара жалби до Инквизицията. Но сега ще се подчинява.
През това време патрулните унищожаваха офисите. По-възрастният Тъмен работеше сам, но изглежда всичко беше под контрол: заклинанията за унищожаване бяха предварително прикрепени към сейфа — от ключалката се издигаше дим — и към всички документи — папките по масите се сгърчваха, пожълтяваха и се разпадаха на прах. Светлите горяха всичко на ръка. И то с ентусиазъм: пред очите ми Тимур вкара в сейфа добре оформен файърбол, който прониза метала и се взриви вътре.
— Нещо притихнаха. — с тревога каза Алишер, надничайки през прозореца. — Сега ще видят дима…
Видяха го. Дочу се усилен от мегафон глас, нареждащ със силен акцент: